Астмата е заболяване, което е разпространено навсякъде, сред всички хора, във всички възрасти: деца, младежи и девойки, възрастни. То се среща в топлите и студените страни, във влажните и сухите климати, в планинските местности и в низините, между бедни и богати, високи и ниски, слаби и пълни хора. В ония климатични места, където астматиците биват изпращани понякога да търсят лек, местните жители често са астматични.

Преди да поговорим по-подробно за симптомите и причините на астмата, трябва да направим едно уточнение. Хората са свикнали да разбират под наименованието астма всички форми на задух. Но в повечето случаи

задухът (астмата) е само съпътстващ симптом на такива заболявания като белодробен емфизем, сърдечна слабост, напреднала бъбречна болест, тежка анемия и др.;

при тях задухът изчезва едва след като бъде излекувано основното страдание. Заболяването, при което задухът (астмата) е най-изпъкващ признак и което ние ще посочваме занапред с термина астма, е т. нар. днес бронхиална астма.

Симптоми. Астмата е катарално състояние на слизестата мембрана на долните дихателни пътища. (Под катар се разбира възпалено подуване на лигава ципа, придружено от отделяне на водоподобна лига. Това подуване протича бързо (остро) или бавно (хронично). Според мястото на възпалението различаваме катари на носа (хрема), на дихателните проходи, на дробовете и др.) Тя е повече или по-малко спазматична и е винаги придружена от катарални заболявания в други части на тялото: катар на носа (синузит или хрема), гърлото (гърлобол), бронхите (бронхит), гастрит, колит, цистит и др. В действителност катарът е съществувал известно време преди проявата на астматичните признаци.

Болният от астма страда от силен задух, който се явява най-често на периодични пристъпи в различни интервали от време, с различна сила и продължителност и по-рядко като продължително траещ задух. Задухът се появява обикновено нощем. Той сковава гърдите на болния като железен обръч. Болният усеща, че се задушава, отваря прозореца, хваща се за леглото, цял посинял и изпотен. Очите му са изплашени, изпъкнали, зачервени. Особено затруднено е издишването на въздуха. Това състояние продължава няколко часа. Постепенно задухът се успокоява, появява се кашлица с гъсти храчки, след което задухът преминава и болният ляга наново да спи. През една и съща нощ може да има и други такива пристъпи.

Причини. Функционално погледнато, задухът (астмата) не е болест на белите дробове, а спазми на бронхиалната мускулатура, произхождащи от прекалено изтощение на нервната система. Задухът се появява, когато нежните разклонения на дихателните тръби внезапно се свият; това прегражда пътя на въздуха навън и мехурчетата на белите дробове се препълват.

Ролята на нервната система по отношение на астмата се обяснява така. Астмата може да бъде проследена до едно състояние на кръвта и плътта, което се нарича токсемия (цялостно отравяне или интоксикация на организма). Тя се причинява от нездравословния начин на живот, който прахосва голямо количество енергия и води до нервно изтощение, изразено чрез понижени жизнени функции. В резултат отпадъците (слузта, шлаките) започват да се натрупват в кръвта, лимфата и други органи на тялото. По-голямото им количество от нормалното поражда възпаление, раздразнение или спазми в съответните органи. Хората, у които слузта се натрупва в белите дробове и дихателните пътища, са склонни да се разболеят от различни белодробни заболявания (вж. Бронхити), включително от астма.

Че това обяснение за първопричината на астмата е вярно, се вижда от факта, че премахването на интоксикацията (детоксикация), възстановяването на нормалната нервна енергия и воденето на природосъобразен живот отстраняват трайно пристъпите на задух и човек не страда повече от астма.

Първа помощ. Лечението на астмата е уместно само когато заболяването е в ремисия (временно е отзвучало). Но по време на пристъп най-важното нещо, което трябва да се направи, е оказването на спешна помощ на болния. Така, когато се появят признаците на астмата – гъдел по шията, прозяване, хрема, кихане, натиск върху гърдите – пристъпът може да се предотврати или спре чрез студени обливания на тила или чрез гореща процедура. Охлаждането на тила предизвиква свиване на кръвоносните съдове в носната лигавица и отпушва дихателния проход. Горещите процедури – горещи компреси, парна баня, увиване и др., които са незаменимо средство непосредствено преди и по време на пристъп, предизвикват силен прилив на кръв (хиперемия) към мускулатурата на гръдния кош, вследствие на което спазмите утихват; вдишването на пара има също спазмосмекчаващо действие; горещите компреси на долната част на ръцете смекчават възбудата; по същия начин действат горещите бани на краката и седящите бани. Щом спазмите намалеят, трябва да се направи възбуждащо увиване на гърдите. Болният да се стреми да диша спокойно. Това става най-добре, като брои бавно и удължава гласа си. Освен това при пристъп трябва да се направят следните неща на болния: а) да му се разкопчаят дрехите и да се отстрани всичко, което го стяга и пречи на дишането му; б) бързо да се отворят прозорците на стаята (само ако не е мъгливо); в) да се отстрани силната светлина; г) болният да се постави седнал в леглото, подпрян с много възглавници.