* Какво е нужно на йогина за пълноценна духовна практика

Чистотата на тялото е от съществено значение за здравето на човека. Докато добри навици като къпането пречистват тялото външно, асана /телесна поза/ и пранаяма /контрол върху дишането/ го очистват вътрешно. Практиката на асаните тонизира цялото тяло и отстранява токсините и нечистотиите, образувани вследствие на преяждане. Пранаяма очиства и проветрява белите дробове, обогатява кръвта с кислород и пречиства нервите.

Ала по-важно от физическото очистване на тялото е почистването на ума от разстройващите го емоции, като омраза, страст, гняв, похот, алчност, самоизмама и гордост. Още по-важно е очистването на интелекта /будхи/ от нечисти мисли. Нечистотиите на ума се смиват от водите на бхакти /обожание/. Нечистотиите на интелекта или разума изгарят в огъня на свадхяя /изучаването на Аза/.

Това вътрешно очистване дава лъчезарност и радост.

То донася благожелателност /сауманася/ и прогонва душевното страдание, потиснато настроение, скръб и отчаяние /даурманася/.

Когато човек е доброжелателен, той вижда достойнствата в другите, а не само техните недостатъци. Уважението, което показва към качествата на другите, го прави също така уважаващ себе си и му помага да преодолее своите собствени скърби и трудности.

Когато умът е ясен, то е лесно да бъде превърнат еднонасочен /екагра/. С концентрацията се постига овладяване на сетивата /индрия-джая/. Тогава човек е готов да влезе в храма на собственото си тяло и да види действителния си Аз в огледалото на своя ум.

Освен чистота на тяло, мисъл и слово, необходима е и чиста храна. Освен чистота в приготвянето на храната, необходимо е също да се съблюдава чистота в средствата, чрез които човек я придобива.

Храната, поддържаща, но и поглъщащата субстанция на целия живот, се разглежда като аспект на Брахман. Тя трябва да бъде изяждана с чувството, че с всяко късче човек може да добие сила, за да служи на Бога.Тогава храната става чиста. Дали ще бъде вегетарианска или не, е чисто личен въпрос, тъй като всеки човек се влияе от традициите и навиците на страната, в която е роден и възпитан. Но с течение на времето.

практикуващият йога ще се приспособи към вегетарианския начин на хранене,

за да постигне еднонасочено внимание и духовно развитие.

Необходимо е да се яде за здраве, сила, енергия и живот. Храната трябва да бъде проста, питателна, сочна и успокояваща. Избягвайте храни, които са кисели, горчиви, лютиви, солени, загорели, престояли, безвкусни, тежки и нечисти.

Характерът се формира от типа храна, която поемаме, и от това как я консумираме. Хората са единствените същества, които ядат, когато не са гладни, и изобщо живеят, за да ядат, а не ядат, за да живеят. Ако ядем заради вкусовете на езика, ние преяждаме и така страдаме от храносмилателни разстройства, които дезорганизират нашия организъм. Йогинът вярва в хармонията, затова яде само заради поддържането на живота. Той не яде твърде много или твърде малко. Йогинът разглежда своето тяло като обител на своя дух и се пази от преяждане

Освен храната твърде важно за духовната практика е и мястото. Трудно е да се практикува далеч от дома, в гора, в пренаселен град или където е шумно. Човек трябва да избере място, където лесно може да се снабдява с храна, без насекоми, защитено от стихии и с приятно обкръжение. Бреговете на езеро или река или морско крайбрежие са идеалното място. Точно такива идеални места е трудно да се намерят в наше време, но човек може да направи поне един ъгъл в собствената си стая, пригоден за практика и да го поддържа чист, добре проветрен, сух и свободен от паразити.

Б. К. С. АЙЕНГАР