/притча за покоя в градината/

Повечето хора в Австралия имат градина около къщата си, но малцина знаят как да намерят покой в нея. За останалите градината е просто още едно място, изискващо работа. Ето защо аз насърчавам хората, които имат градина, да поддържат красотата й, като работят известно време, но също и да подхранват сърцето си, като поседят мирно и тихо, наслаждавайки се на даровете на природата.

Първият идиот намира идеята за страхотна. Затова решава да свърши най-напред всички дребни задачи, а после да си даде няколко минути покой в градината. В края на краищата моравата наистина се нуждае от косене, на цветята ще им дойде добре поливането, листата трябва да се съберат, храстите – да се подрежат, алеите – да се пометат... Разбира се, това ангажира цялото му свободно време, а “дребните задачи” не са и наполовина приключени.

За този човек работата никога не свършва, затова той никога не получава своите няколко минути покой.

Забелязали ли сте, че в нашата култура единствените хора, които “почиват в мир”, са в гробището?

Вторият идиот си мисли, че е много по-умен от първия. Той прибира греблата и лейките и сяда в градината със списание, най-вероятно някое с лъскава корица. Но онова, което му носи наслаждение, е списанието, а не покоят в градината.

Третият идиот прибира градинските инструменти, списанията, вестниците, спира радиото и просто сяда в покоя на градината...за около две секунди! После започва да мисли: “Тази морава наистина има нужда от косене. Онези храсти скоро трябва да се подрежат. Ако не полея цветята до няколко дни, ще умрат.Една хубава гардения ще стои добре в онзи ъгъл. Да! С едно от тези декоративни басейнчета за птици пред нея. Мога да взема едно от разсадника.”

Това е наслаждение от мисленето и планирането – тук няма място за душевен покой.

Умният градинар разсъждава така:”Работих достатъчно и сега е време да се порадвам на резултатите, да се вслушам в тишината. Затова, въпреки че моравата се нуждае от косене, листата – от събиране, и тъй нататък – НЕ СЕГА”. Ето как откриваме мъдростта да се насладим на градината, дори да не е съвършена.

Ако видим работата, която вече сме свършили, вместо да се вторачваме в работата, която ни остава, може би ще разберем, че което е свършено, е приключено. Ако обаче винаги забелязваме само слабостите и нещата, които трябва да бъдат поправени, никога няма да познаем вътрешния мир.

Интелигентният градинар се наслаждава на своите петнайсет минути покой в съвършеното несъвършенство на природата,

без да мисли, без да планира и без да се чувства виновен.

Всички ние заслужаваме “да се махнем”, да се успокоим; другите също заслужават да почувстват покоя, който ще им даде отсъствието ни! И след като получим своите животоспасяващи петнайсет минути покой, можем да продължим с градинарските си задължения.

Когато се научим да намираме такъв покой в градината, ще знаем как да го намираме навсякъде и по всяко време. И най-вече ще знаем как да изпитваме мир в градината на сърцето си,

макар да ни се струва, че там понякога е такъв безпорядък и има толкова работа за вършене.

Аджан БРАМ