Бездомието е необходимо за Учителя. Той има местопребиваване, но не и местожителство. Учителят влиза в живота, но е вън от числото на жителите. Учителят украсява спора, но не го удължава. Съжалява, но не оплаква. Учителят защитава, но не ръкомаха. Той утвърждава, но не смущава. Предупреждава, но не отлага. В случай на необходимост поразява, но не ранява. Благодари, но не забравя. Оценява подбудите, но не проявява слабост. Внимателно се грижи, но не затруднява. Не се страхува, но не безумства. И тъй, пазете Учителя, който повдига духа. Духът трябва да расте съзнателно.

Ученикът не е длъжен да се лишава от собствената воля, нито пък Учителят бива да заробва. При това необходимо е осъзнаване на връзката с Йерархията и съгласуваност с действията, хармонизиране на собствената воля с признаването на Учителя. Обикновено само слабите умове се смущават. Разбира се, условията и ограниченията пречат на свободата в нейния вулгарен смисъл. Но съзнанието за целесъобразността и културата подчертават огромното значение на Учителя.

Приемането на Учителя ни отваря първата врата на еволюцията. Не бива да внасяме надземни предпоставки в понятието на Учителя. Той е този, който ще даде най-добрия съвет за живота. Тази близост към живота обхваща и знанието, и творчеството и Безпределността.

Да побързаме да си уясним понятието за Учителя. Да го обкръжим със стената на предаността и с това да се обградим като в крепост. След многото си скитания ще разберете – където има успех, там е Учителя; където е поражението – там е предателството.

Там, където е поражението, там ние сме се изхитрили да променим, изкривим и унищожим целесъобразното предначертание. В поражението ние сме се отклонили от опитната ръка, която носи помощ. Можем ли да бъдем уверени, че в часа на опасността ние ще произнесем Името на Учителя? Можем ли да свидетелстваме за Името на Учителя? Можем ли да намерим върховната радост в признателността към Учителя?
Не ще вземам пример от великаните и героите, ще припомня само за малкия индус, който бе познал Учителя. Запитахме го: “Наистина ли слънцето ще потъмнее за тебе, ако го видиш без Учителя?” Малкият се усмихна: “Слънцето ще си остане слънце, но при Учителя мене ще ми светят дванайсет слънца.” Слънцето на мъдростта на Индия ще свети, защото на брега на реката стои малкия, който познава Учителя.

Както електричеството има свой проводник, така и знанието има свои приемници и хранители. Ако ли варваринът посегне на Учителя, кажете му, как човечеството нарича разрушителите на книгохранилищата.