* Каква вода пият дълголетниците?

* Коя вода наистина може да се каже, че е „жива“?

Има достатъчно информация за това как се получава „жива“ и „мъртва„ вода чрез хидролиза и то едновременно. За химиците съставът им не е загадка.

„Живата“ вода е алкална /слаб разтвор на натриева основа/, а „мъртвата“ – кисела /слаб разтвор на хипохлореста и солна киселина/.

Обяснението е просто: в питейната вода има разтворен натриев хлорид /готварска сол/ и при хидролиза на катода се отделя натрий, който моментално влиза в реакция с водата и образува натриева основа, а на анода се отделя хлор, който в реакция с водата образува хипохлориста вода и солна киселина. Впрочем обеззаразяващото действие на хлора, с който се обработва питейната вода, се дължи на хипохлористата киселина, която се образува при реакцията му с водата.

И сега отново някои ентусиасти от време на време възкресяват идеята за „живата“ и “мъртвата” вода. Но тя няма бъдеще като здравословен фактор за хората.

Какво представлява тъй наречената „жива“ вода?

Изглежда, че е най-приемлива за организма. Тя обаче е алкална, а за всекидневното използване е полезна по-киселата вода. Но киселата вода, кой знае защо, е наречена “мъртва”. Всъщност е така, защото експериментаторите провеждат опитите си с алкална и кисела вода върху растения. Те добре се развиват в алкална вода /оттук

наименованието „жива“/, но не желаят да растат в киселата /затова е наречена „мъртва“/.

Възможно ли е това, което е добро за растенията, да е лошо за хората?
Когато стане дума за витамин С, винаги се изтъква, че той участва във всички окислително възстановителни процеси и е незаменим, защото не се синтезира в организма, а се нуждаем от него в големи количества. А защо е така?

Отговорът е лесен: аскорбиновата киселина подкиселява кръвта, в резултат на което снабдява клетките с повече кислород, а той е основният окислител. Окислителят има повишен афинитет към електроните и предизвиква окисляване на други вещества, като отцепва електрони от тях. Това окисляване /в нашия случай на гликоза, мастни киселини и белтъчини/ съдейства за освобождаване на необходимата за организма ни енергия.

Затова и трябва да съществува благоприятен режим за окислителния процес.

Ако се вгледаме в производството на енергия в човешкия организъм от позицията на окислително-възтановителния потенциал /ОВП/, ще се убедим, че кръвта ни /pН=7,4/ има ОВП, равен на -30 мВ. Отрицателните стойности на ОВП сочат възтановителните способности на реакциите, а положителните – окислителните.

Ако кръвта ни има не окислителна, а възтановителна способност, се затруднява окислителния процес. Единствено в резултат на този процес организмът ни получава необходимата му енергия. Организмът си я осигурява с по-малко енергийни загуби, ако кръвта има положителна реакция на ОВП /при кисела реакция/ или повече, ако има отрицателни стойности на ОВП.

Да, така е. А растенията получават готова енергия от Слънцето.

Нека отбележа и това, че оптималната реакция на кръвта се постига при приемането на вода с положителни стойности на ОВП, тоест водата да има приблизително pН=6,5. При използването на такава вода се нормализира обмяната на веществата и количеството на употребяваната храна може да се намали почти два пъти. Това се потвърждава и от факта, че в районите на Кавказ, Вилкабамба и Хунза, които се славят със своите дълголетници, реакцията на питейната вода от местните водоизточници е кисела, а стойностите на ОВП са положителни. Смятам, че благодарение на тази вода хората поемат и по-малко хранителни продукти.

С други думи, от здравословни позиции не алкалната, а киселата вода трябва да се нарича „жива“.

Николай ДРУЗЯК