* Именно той дава на света Христа

*  В какво се състои въстанието на Луцифер?

Той поискал да остане в пределите на планетата и легендата за Княза от Мира Сего е доста правдива.

Той започнал да събира около себе си духове, задоволяващи се със земна аура. За да задържи привържениците си, започнал да разгръща пред тях възможностите на земята, подражавайки по някога твърде майсторски на обратните отклонения на другата страна. Може да се говори за чудесата на Антихриста. „Защо ни е съзнанието за бъдещето, когато мога да ви покажа силата на земята!“

Но никой от неговите последователи няма да каже, напускайки земята: „Възкачвам се, Господи!“. Но ще потръпне, откъсвайки се от земното сияние.

Наистина, Луцифер бил прекрасен и по своему е дал на хората

познание за земното сияние.

Но без него не би имало определена граница между земята и другите сфери. Без него постепенно би се изтрила разликата между живота на земята и в другите сфери, давайки на въплътените духове подвижност на материята.

Но древният Княз на Света, обратно, приковава материята към кората на заеманата от него планета. Като планетарен дух, той познавал недрата на земята, но заблуждението му е в нежеланието за сътрудничество с другите планети. Именно той дава на света Христа.
По същото време, когато Луцифер превъзнася светлината на земята, Христос показва красотата на цялото Мироздание.

Ние казваме: „Нека гори светлината на Луцифер, но зад нея няма да се скрие величието на другите огньове“. Ние не се страхуваме да произнесем името му. Ние знаем за неговото съществуване.

Ние казваме: „Твоят път не може да завърши съдбата на земята, защото само чрез общуването с другите светове твърдта на твоя живот ще се обнови. Твоите скали ерозират и къде ще сложиш своя престол? И вечният живот, и вечният обмен ни дават вечен дом.

Христос с нищо не се отличаваше от твоите слуги, но показа предимството на движението извън предела на земята. Христос казваше: „Мога да пренощувам на прекрасната земя, за да продължа пътя. Но, Стопанино на земята, задръж слугите, за да не пречат по изгрев слънце да продължа пътя си.“

И така, единият се е възхитил от материята, а другият пък върви към световете с възможностите на Светлината.

Луцифер, идва времето, когато твоята лампа трябва да се обнови.

Люцифер, който би могъл да бъде Представител на Единството, предпочел да се огради от съседите.

Борбата на отчаянието

променила Носителя на Светлината и рубинената аура се изпълнила с алено зарево. Неговите последователи наистина започнали да прибягват до срамни средства.

Бедни Носителю на Светлината, ти допусна непоправима грешка със смъртта на Христа. Ливанският Кедър, издигнал тялото на Христа, само ще скъси пътя към Висшия Свят. И ще ти се наложи да се преместиш на Сатурн, затова вече отдавна те наричат Сатана. Но и там Градинарят на материята ще намери поле и може да се труди, както на земята. И приеми последният съвет – прегледай отново редовете на своите слуги.

Ти поиска да изпревариш Учителя по стълбата на живота. Ето, че ти е дадено предупреждение. Ето свидетелката на твоята участ. И звездата на Майката на Света стана знамение на твоето безумие, когато ти реши да унизиш носителката на Духа. Виждаш, връща се жената на орисаното място!

Из „Криптограми на Изтока“