Почти всяка минерална вода съдържа голямо количество хидрокарбонатни йони /НСО3/ и е алкална. При въвеждане в кръвта на натриев хидрокарбонат /NаНСО3/, т.е. обикновена сода за хляб, се появява усилено дишане. Причината е, че натриевият хидрокарбонат алкализира кръвта и организмът започва да изпитва кислороден глад, поради което се усилва дишането. Това става поради факта, че в алкална кръв хемоглобинът се свързва по-силно с кислорода и не го отдава на клетките.

Ако пием алкална минерална вода, кръвта ни също придобива алкална реакция. А при хората, които постоянно я употребяват, често се наблюдава свръхтегло и задух.

Вземете каквато и да е минерална вода и вижте химическия ѝ състав – високото съдържание на хидрокарбонатни йони /НСО3/ показва, че

тя може значително да алкализира кръвта.

Естествено, когато минералните води се използват за лечение на определени заболявания, по препоръка на лекар и под негово наблюдение, в повечето случаи те дават добър резултат. Но когато се пият постоянно и дълго време, могат да доведат до заболявания и хронични оплаквания. Особено се натоварват бъбреците.

Добрата питейна вода трябва да съдържа не повече от 60 мг/л йони на НСО3 и не повече от 20 мг/л калциеви йони. Затова минералната вода не бива да се използва като питейна. А така наречената трапезна вода, която съдържа много над 1 мг /л соли, в крайна сметка спомага единствено за обезводняване на организма.

Съставът на кръвта и всички течности в организма на човека и на животните се регулира с висока точност, за което изключително важна роля играе осмотичното налягане на кръвта. Ако пием много вода с ниска минерализация, например, концентрацията на разтворените в кръвта вещества ще се понижи, докато в клетките ще остане по-висока и вследствие на осмозата водата ще проникне в тях. Ако пием вода с висока минерализация /минерална или трапезна, чието съдържание на соли е от 2 до 12 мг/л/, едва ли ще утолим жаждата на клетките си. Да не говорим и за прекалената употреба на готварска сол, с което постигаме само и единствено

обезводняване на организма, въпреки че може да поемаме достатъчно течности.

Добрата за пиене вода трябва да има общо съдържание на солите в нея 303,11 – 374,40 мг/л. Организмът лесно усвоява само вода с ниско минерално съдържание. Но в същото време тя не бива да е напълно лишена от минерални соли, защото се стига до другата крайност. При системното ѝ използване клетките набъбват, а това се отразява отрицателно върху дейността на мозъка, сърцето и други органи.

Николай ДРУЗЯК