* Ние сме неразривно свързани с всеки атом на природата и Космоса

* Нашата родина са далечните космични простори

В наши дни в областта на науките за природата се извършва процес, който е от голямо значение, а именно: прилагането на методите от едни науки към други и синтетично обединяване на различни науки в едно. Все по-плътно и по-плътно се свързват математиката, физиката, химията, биологията и тъй нататък.

Но има области в науката, където лъчите на този благодатен синтез проникват с огромни затруднения. Редица науки отстояват с огромно упорство своята независимост, пазят многолетните си позиции и граници въпреки зачестилите атаки на “противниците” – натрупаните нови факти, откритите нови закони.

В същото време някъде дълбоко спотаени в подземните пластове на човешката мисъл малко по малко се натрупват

наблюдения от огромна важност и съзряват първоначалните пориви за грандиозни обобщения в бъдещето.

И ако някой, стоящ на повърхността на този оживяващ океан, се надсмива зло и язвително над усилията да се свърже светът на астрономичните със света на биологичните явления, то в дълбочината на човешкото съзнание от хилядолетия зрее вярата, че тези два свята несъмнено са свързани един с друг. Тази вяра, постепенно обогатявайки се с наблюдения, прераства в знание. Нас вече престава да ни учудват и най-удивителните факти, и най-изумителните открития.

Сега можем да кажем, че в науките за природата идеята за единството и взаимната връзка между всички явления в света, както и възприемането на света като неделимо цяло никога не са достигали онази яснота и дълбочина, каквато малко по малко се постига в наши дни.

Но науката за живия организъм и неговите прояви все още е чужда на разцъфтяващата универсална идея за единство на всичко живо с цялото мироздание. Създава се впечатление, че органичният свят сякаш е изтръгнат от природата, поставен насила над нея и извън нея. За живото съгласно тези възгледи съществува само една среда – само живо. А със заобикалящия го свят, тоест с цялата природа, може някак да не се съобразява, тъй като живото е победител на мъртвото. При такива възгледи живото престава да бъде реалност и се превръща в абстракция, геометрична форма или математичен знак. Уви, това е вече толкова характерно, че убеждението се руши едва тогава, когато

над живото се разразяват стихийни катастрофи или световни катаклизми.

Само тогава, когато милиони човешки живота в един миг са отнесени от разтопената лава или от вълните на океана, а може и от земетресение, или когато цели области загиват от глад, само тогава човек смътно започва да осъзнава нищожеството на своята физическа организация пред физическите сили на природата.

А между другото винаги, от началото на вековете, както в бурните, така и в мирните епохи на съществуването си живото е свързано с цялата заобикаляща го природа чрез милиони невидими, неуловими връзки – свързано е с атомите в природата чрез всички атоми на съществото си.

Всеки атом на живата материя се намира в постоянно, непрекъснато съотношение с трептенията на атомите от околната среда – природата; всеки атом от живото резонира на съответните трептения на атомите в природата. Според тези възгледи самата жива клетка е като най-чувствителен апарат, който регистрира в себе си всички явления в света и се отзовава на тези явления чрез съответни реакции на целия организъм.
И така възниква главният въпрос, можем ли да изучаваме организма като нещо обособено извън космично-телуричната среда? Не, не можем, тъй като живият организъм не съществува отделно от тази среда и

всичките му функции са неразривно свързани с нея.

Безкрайно голямо е количеството и безкрайно разнообразно е качеството на физикохимичните фактори в заобикалящата ни от всички страни среда - природата. В космичното пространство се зараждат мощни взаимодействащи сили. Слънцето, Луната, планетите и безбройните небесни тела са свързани със Земята чрез невидими връзки.
Най-голямо влияние върху физическия и органичния живот на Земята оказва радиацията, насочваща се към нея от всички страни на Вселената. Тази радиация свързва външните части на Земята непосредствено с космичната среда, сродява я с нея, постоянно си взаимодейства с нея и затова ликът на Земята, и животът, който го изпълва, са резултат от творческото въздействие на космичните сили. Ето защо строежът на земната обвивка, нейната физикохимия и биосфера са проява на строежа и механиката на Вселената, а не случайна игра на местни сили. Науката безкрайно широко разтваря границите на нашето непосредствено възприемане на природата и на нашето светоусещане. Не Земята, а космичните простори стават нашата родина и ние започваме да усещаме в цялото й истинско величие колко значими са за земното битие и преместването на далечните небесни тела, и движението на техния небесен посланик – радиацията.

Александър ЧИЖЕВСКИ