Така е в живота - докато се разбере истината, историята вече е оплодена от грешни помисли и намерения.

Едва ли ще дочакаме деня, когато някой тарикат ще изрецитира гордо и назидателно пред себеподобните:

„Неблагодарници, свалете шапки, минава старият учител!"

Едва ли ще прочетат и предупреждението на Оруел, че невежеството е сила! Страшна сила! Но разрушителна!

Измамна е представата, че като поучаваш, вече си станал учител. Че като сочиш назидателно и отвисоко, вече може да ти се вярва. Защото учител е не този, който те учи, а онзи, от когото се учиш. Който може да ти обясни не само че земята е кръгла, но и как е станала такава. Историята е доказала, че мастилото на учителите е толкова скъпо, колкото и кръвта на мъчениците. Защото са носили и съхранявали вярата... Правят го и до днес. Ще го правят и утре!

И ако ние сме принудени да приемаме много неща по „силата на съдбата", със сигурност можем и сме длъжни да изберем духовните си учители.

Тарикатите след време със сигурност ще бъдат низвергнати от своите отрочета. Дори може би ще правят разлика между добро и зло. Защото не парите и властта те правят различен и в крайна сметка те спасяват, а добродетелите.

И само истинският, учителят по призвание, може да обясни, че модните пороци не са добродетели.

Мартен Калеев