* Древните мъдреци са владеели технологиите на подмладяването и безсмъртието

Учението за стволовите клетки се отнася към най-перспективните технологии,създадени от биологията през 21 век. Учените до 1990 г. дори не са подозирали, че такива клетки съществуват в човешкия организъм. А днес вече знаем, че това велико чудо е заложено изначално в нашия организъм от Създателя. Какво представляват те и защо съвременната медицина възлага толкова много напълно оправдани надежди, свързани с тях?

Заслугата е на Джеймс Томпсън от Университета на щата Уискънсин, който пръв успява да отдели и изолира от четиридневен човешки ембрион клетки, които са базови, изходни на развитието на организма. Именно те, стволовите клетки, в процеса на делене произвеждат абсолютно всички разнообразни типове клетки – като се започне от мозъчните и се завърши с епителните, от които се формира организма на детето.

За разлика от обикновените клетки, които изпълняват строго определени функции, например клетки на кожата или на черния дроб, стволовите клетки са универсални и са изходни при образуването на специализирани и диференцирани клетки.

Затова е нужно да получат съответния генетичен сигнал.

Тези универсални свойства на откритите от науката стволови клетки дават надеждата на учените

да се справят с повечето проблемни заболявания на човечеството:

Паркинсонова болест, диабет, множествена склероза, някои форми на рака и пр.

Уникална е и способността на стволовите клетки да възпроизвеждат себеподобни – практически те са неограничен източник на първична клетъчна суровина.

Оказва се, че стволовите клетки в организма има не само в ембрионите, но и у децата, възрастните и дори у старите хора, макар и в значително по-малка степен. Освен от ембриона, те се изолирани и от костния мозък, периферната кръв, съдържаща се във вените и артериите, кръв на плацентата и кръв от пъпната връв на новороденото.
Според способността си да произвеждат различни типове клетки, стволовите клетки се делят на три вида:

1. ТОТИПОТЕНТНИ са стволовите клетки, които могат да дават в процеса на последователните изменения цялото множество типови клетки на организма. Такива са ембрионалните стволови клетки.

2. ПЛУРИПОТЕНТНИТЕ стволови клетки имат способността да дават много различни типове диференцирани клетки в определен тип тъкан. Към такива клетки се отнасят клетките на костния мозък, от които се образуват всички зрели клетки на кръвта.

3. УНИПОТЕНТНИТЕ стволови клетки са способни да образуват само едни диференцирани тъкани. Тези клетки са детерминирани – те могат да дават само строго определени типове крайни диференцирани клетки.

Най-общо казано, стволовите клетки могат да се уподобят на универсален строителен материал, от който при съответно генетично манипулиране “израства” всичко, което можем да си представим. Включително неврони на мозъка, епителни тъкани клетки на червата, мускулни, чернодробни, мастни, хрущялни или клетки на други вътрешни органи.
Днес учените разработват технологии за използването на стволовите клетки за регенериране на тъкани и органи в онкологията, ортопедията, хематологията и пр.
И още едно революционно откритие на американските учени:

стволовите клетки могат да се използват за възстановяване на нервните клетки,

пострадали в резултат на заболяване или мозъчни травми – нещо, което до вчера науката смяташе невъзможно.

Предстои обаче още много работа. Клетките и гените крият много загадки за съвременните изследователи, още много неща са неясни. Учените търсят отговор какво и как обединява клетките в единна функционална система, какви са механизмите, осигуряващи информационните им и други взаимодействия.

Интересното е друго. Изказваме убеждението си, че отговорите на тези и много други въпроси, които си задават днешните учени в най-престижните изследователски центрове на света, са знаели хората на древните цивилизации преди хилядолетия. Не случайно всички източни учения, философии и медицински трактати говорят за РАЗУМА НА КЛЕТКИТЕ. Фиксирани са множество факти, включително и от учени, когато индийски йоги на почтена възраст след 40-дневно усамотение са се подмладявали и са придобивали външен вид на 18-годишни младежи. Това не е могло да стане без знания за феноменалните свойства на стволовите клетки и за уменията им те да бъдат използвани.

Същото можем да кажем и за хората, за които говори Библията, живели по 600-800 години. Както и много други неща, тези знания са били изгубени, за да бъдат открити наново днес. А някъде са и съхранени. Не случайно в йогийски, будистски, китайски древни източници се говори за човешко безсмъртие, не само духовно, но и физическо

Редица сегашни руски учени говорят за същото като за съвсем постижима реалност.