* Не се карайте на детето за страховете му и недостатъците, а му помогнете да повярва на себе си, че може...

Много е важно да умеете да похвалите детето сутрин, и то колкото може по-рано! Това е авансът за през целия дълъг и труден ден, не забравяй родителю! Похвалата преди заспиване /или просто една целувка, или ласкаво “лека нощ”/ също няма да навреди...
Някои специални случаи от най-честите. Проблеми, които изглеждат на различно равнище, но изискват сходни педагогически тактики.

АКО ДЕТЕТО ЗАЕКВА или има друг дефект в говора, не забравяйте от време на време, сякаш между другото, да казвате, че то вече говори по-добре, по-ясно, по-свободно, при това го правете именно тогава, когато няма прогрес или говорът става лош. Когато говорът действително се подобрява, по-добре е да не обръщате внимание, да не хвалите – може да му подейства парадоксално!

АКО ДЕТЕТО ИМА ТИК. Също. Отнасяйте се съвършено спокойно към това, но в периодите на подобрение между другото внушавайте, че малко се подобрява, минава, ще мине.

АКО ДЕТЕТО СЕ СТРАХУВА – от тъмното, от самота, от вода, от улицата, от колите, кучетата, мишките, връстниците си, училището – от когото и да е, от каквото и да е, - в никакъв случай не го засрамвайте, не му се карайте, не му се присмивайте. Не бива да го уговаряте, да го заставяте, да го потиквате. Думите “страх”, “страхуваш се”, а още повече “страхливец” изобщо не използвайте!

Първото, което е необходимо за детето, е да отвлечете вниманието му и да му възвърнете положителната самооценка. Обектът на страха не съществува, той е забравен! Ами ако не можете да го отвлечете /училището, улицата/ и страхът продължава? Колкото може повече одобрение. За каквото и да е! Внушавайте на детето по всички възможни начини, че той /тя/ с всеки изминал ден става все по-спокоен /спокойна/, решителен /решителна/, смел/а/, че на него /нея/ ще се предоставят занапред много случаи да докаже това. Обяснете, ако стане дума за това, че всеки в този живот някога и от нещо се страхува, но това винаги минава. Хвалете смелостта по всякакви поводи, които въобще не се отнасят към обекта на страха. Създавайте за детето специални ситуации, в които лесно може да се прояви смелост. Един-два пъти можете да се престорите полу на шега, че и вие се страхувате от нещо /разбира се, съвсем от друго/, нека то да ви уговаря да не се страхувате, нека ви покаже как можеш да бъдеш смел.

Едва след това, след общото стабилизиране, постепенно като че ли случайно, можете да се връщате към обекта на страха... По такъв начин детският страх /а всеки страх винаги е детски/ може да се излекува, без да се прибягва към лекарства.

АКО ДЕТЕ СЕ НАПИКАВА през нощта, не бива да му се карате за това, но и да го хвалите, когато се събужда сухо, защото това автоматично ще предизвиква огорчението му и самопрезрението в обратните случаи. Никакво внимание! Само когато положението е съвсем тежко – подмокря се всяка нощ, обилно – ободрявайте го по следния начин: “Е, днес е вече малко по-малко, вече по-добре... Ти си юнак, стараеш се, аз знам...Всичко ще се оправи.” Излишно е да говорим, че детето с радост ще ви повярва, а след като повярва, действително ще увеличи шансовете си, ще ускори възможното... В никакъв случай не бива да допускате дори веднъж да наругаете детето за подмокрянето или просто да изразите огорчението си.

АКО ДЕТЕТО ОНАНИРА и сте забелязали това – никакъв скандал, никакво засрамване, а още по-малко заплахи. Сам по себе си онанизмът не е вреден, това е само симптом или за някакво неблагополучие, или за вродено повишена сексуалност, вариант на нормата. Може да бъде и проста случайност, подражание. А най-често – знак, че на детето хронично не му достигат двете главни детски лекарства: радост и движение.

Общооздравителните мерки са на първо място. Меко и спокойно трябва да кажете само един път – ако може, по-добре е да не прави това или да го прави колкото може по рядко; че това все по-малко ще му се иска, че ще може и изобщо да не го прави. И повече не се връщайте към това.

АНАЛОГИЧНО трябва да постъпвате при всички нежелателни навици и натрапчиви действия /прегърбва се, гризе си ноктите и тъй нататък/, при каквато и да е форма и степен на неподчинение на самия себе си.

ОПАСНОСТИТЕ НА АВАНСА идват, когато надхвърлите мащабите на възможното, да заблудите детето. Или пък толкова сладко да го похвалите, че и дебилът /лека степен на вродено слабоумие/ да разбере: лесна печалба, евтина покупка. Така е, когато са налице първите криволици, а му казвате, че “вече имаш калиграфски почерк”/ или при първото написано съчинение чува “ти вече пишеш като Лев Толстой”.

Владимир ЛЕВИ