* Само осъзнаването на хармонията между духа и материята ще осмисли нашия живот

В епохата на Буда да живееш духовен живот е означавало да живееш в радост, да изпитваш блаженство от живота, да пребиваваш в най-щастливо състояние, тоест в такова състояние, когато сте свободни от каквито и да е светски вълнения, преживявания, страдания, грижи, когато сте щастливи, изпитвате пълно удовлетворение от живота. Съвременният материализъм – ето какво е преобразило духовното усилие в усилие мъчително и жертвено, в тягостно отегчение от всички така наречени радости.

Убедеността в изключителната реалност на физическия свят, физическите удоволствия, физическите радости, физическото обладаване е резултат от чисто физическата насока на човешката цивилизация. В древните времена подобно отношение към живота е било просто немислимо. Напротив, уединението, съсредоточеността, свободата от светската суета, безусловната преданост само към духовните радости – ето какво се е почитало за щастие.

Съвършено е очевидно, че в това отношение човечеството не е отишло далеч. Хората, родили се в градовете, центровете на материалната цивилизация,
подсъзнателно се придържат към тази ужасна представа,

че е реална само материалната действителност и че, ако човек обърне внимание на нещо нематериално, то духът на саможертвата на такъв човек граничи с чудо. Да не бъдеш от сутринта до вечерта погълнат със задоволяване на жалките материални потребности, материалните удоволствия, физическите усещания се е смятало за доказателство на изключителна сила на духа.

Цялата съвременна цивилизация се крепи върху понятието, че само осезателното е реално,

което може да се обхване с поглед – действително съществува, което се усеща като вкус – може да се яде, а всичко останало е мираж. И така – навсякъде и във всичко. Днес жителите на градовете, където има толкова комфорт, когато искат някого да осъдят, казват: “Всичко това е сън, мечта, игра на въображението”. И действително, на човек, живеещ вътрешен живот, гледат подозрително, смятат го за не съвсем нормален. Този, който не отделя време, за да се обогати, да се устрои по-удобно и по-добре, да заеме по-висока длъжност, да стане важна персона – предизвиква недоверие и съмнение в здравия му разсъдък.

Всичко това до такава степен е станало част от обкръжаващата ни атмосфера, съдържание на самия въздух, който дишаме, обща насока на мисленето, което се предава на вас от другите, че се смята за напълно естествено. И човек не вижда цялата фантастична чудовищност на това положение на нещата.

Да осъзнаеш себе си по-добре, да влезеш в контакт с живота,

скрит зад фасадата на външните явления – в това съвсем не виждате висше благо. Когато седите в удобно кресло до отрупана с ястия маса, напълвате стомаха си с деликатеси, разбира се, това ви се струва къде по-реално и интересно. И когато правите равносметка на изминалия ден, то, ако през този ден вие сте успели да получите някаква материална изгода, удоволствие, изпитали сте физическа радост, то смятате този ден за достойно преживян. Ако обаче сте получили от живота добър урок, удар по врата, с който животът иска да ви посочи вашата глупост, вие изразявате неблагодарност към висшата Милост, произнасяйки нещо подобно: “Да, животът все пак не винаги е удоволствие”.

Четейки древните текстове, ясно осъзнаваш, че по отношение на вътрешния живот, живот истински, днес човек е паднал ужасно ниско. Заради обладаването на няколко хитроумни приспособления, поощряването на своя мързел, заради някакви прибори, апарати, позволяващи да се икономисват силите, човек се е отдалечил от своя вътрешен живот.

Именно това усещане за вътрешен живот е било загубено и сега е нужно определено усилие, за да може да се помисли как отново да се открие

смисълът на живота, целта на битието, целта, към която трябва да се движим –

към която се движи самият живот, независимо дали това го искате или не. Да се направи поне една единствена крачка към целта – о, колко усилия са нужни за това! И обикновено за това мислят тогава, когато външните обстоятелства се подреждат по неблагоприятно.
Когато говоря за ценностите на вътрешния живот, аз нямам нищо против най-новите изобретения, но този технически прогрес ни е направил всички нас изкуствени и глупави! До каква степен сми загубили чувството за прекрасното, доколко сме се обвързали с излишни потребности!

По всяка вероятност е настъпило времето да продължим своя възход по спирала и тогава, получили знания за материята, ние ще можем да поставим духовното си развитие на по-здрава основа. Когато ни се открият тайните на материалната Природа, ние ще можем да обединим двата полюса – духът и материята – и да открием висшата Реалност в самото сърце на атома.

Мирра АЛФАСА - Майката