Известно е желанието на мнозина да посетят тайнствената Шамбала, но малцина са призваните. Един от тях е Томас Андрю, известен изследовател на неведомото. Той е оставил своите спомени в книгата си “Шамбала – оазис на светлината”, един от които е случката в пещера.

“Когато каменната плоча се спусна зад гърба ни, стори ми се, че съм проникнал в друг свят, напълно отрязан от онзи, който познавах. Учителят лама ме повика, да мина по-близо до богинята. Пред нея забелязах вдлъбнатина, образувана в скалата в продължение на хиляди години от падащите от сталактитите капки вода. Този овален резервоар, създаден естествено от бавната ерозия, беше пълен с вода, която се разливаше наоколо. Капки падаха от тавана на пещерата, образуваха концентрични кръгове върху водната повърхност, която беше неподвижна като огледало.

- Това са сълзите на Тара, която плаче за това, че

човекът е паднал и е изгубил божественото си положение –

поясни ламата и продължи. – Чували ли сте за езерото Лама Ламтзо в Тибет, в което се появяват видения, когато определени свещенослужители търсят месторождението на бъдещия лама?

- Спомням си, че съм чел за това.

- Този водоем е подобен на свещеното езеро и тук също могат да се видят образи с високо значение.

С любопитство гледах водата, отразяваща светлината на свещите, силуета на Тара в тъмната й ниша, но освен тези отразени не виждах нищо.

- Гледайте по-внимателно...още по-внимателно...”ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ” /О, скъпоценност в цветчето на лотос, здравей!/ и чародейството се разпространи в пещерата.

Пламъкът на свещите осветяваше Тара в калейдоскопична смяна на цветовете,

високо се издигаше димът на ароматичните пръчки, а всичко това се отразяваше в басейна като в огледало, нарушавано от време на време от падането на водна капка. Скоро обаче всички отражения изчезнаха и водата на басейна бе покрита в мъгла. Внезапно видях отчетливи образи, като че ли гледах екрана на цветен телевизор.
Ламата стоеше до мен и също гледаше.

Най-напред видях нашата планета с големите й океани, континенти, облачни маси, както ни ги показва НАСА в телевизионно предаване от Космоса. За една или две минути външният вид на земното кълбо се промени напълно. Гъсти сиви, черни, кафяви и червени облаци покриха най-населените зони на Земята Понякога тази маса беше пронизвана от интензивни проблясъци, които има при взривове. Синкави, розови или златисти лъчи и звезди се появяваха на тъмния фон и го осветяваха, но цялата планета беше в мрак.

- Наблюдавате мисловни и емоционални вибрации, освобождавани от човечеството – обясни монахът. – Както виждате, качеството им е ниско.

Вижте сивия облак на егоизма!

Сините проблясъци са духовните стремежи на малцинството, но те са заливани от основния поток на страстта, омразата и алчността, образувал гигантска аура около Земята в продължение на хиляди години. Това прилича на йонизираните слоеве около планетата, отразяващи радиовълните.
За мен беше плашещо откритие да видя със собствените си очи огромната ментална броня, заобикаляща Земята.

- Планетата ни е болна от лъжливите мисли на човека – прошепнах аз.”

Кой всъщност е Андрю Томас? Някога в миналото името му е било Андрей Павлович Томашевски. От 20-та си година той живее в Манджурия, където родителите му се отзовават след революцията в Русия. Сетне обикаля Китай, Япония и Индия, където се обучава при таисти, будисти и брахмани. Учи и при Николай Рьорих. Томас разглежда труда си като опит да опише онова, “което можем да наречем непривична реалност. Тя се базира на убеждението, че в света съществува оазис на космическа култура, чиито представители водят човечеството през вековете като пътеводна звезда към по-високо стъпало на съзнанието и морала, към по-дълбоко разбиране на човешкото братство.”