* Безгранична любов и състрадание към другите е възвишената цел бодхисатвата да служи на човечеството и на самоусъвършестването

В Типитака, каноническите текстове на палийския будизъм, известен като тхеравада, се различават три вида Освободени:

* Светецът или архат, който наистина е преодолял илюзията за аз-овостта и страстите, но няма необходимото знание и всепронизващото съзнание на просветлението, което помага не само на него, но и на безброй други същества да постигнат просветление

* Отделният Просветен или пачекабуда, който наистина притежава необхватното знание, характерно за един Буда, но не и неговата способност за състрадание.

* Самасамбуда, Съвършено-Просветения, който е не само светец, знаещ и просветлен, но и Съвършен, Превърнал-се-в-Цялост, човек, в когото всички духовни способности са стигнали до съвършенство, до зрялост, до съвършена хармония и чието съзнание обхваща Вселената. Такъв човек вече не може да бъде идентифициран с ограниченията на индивидуалната личност, на индивидуалното битие тук и сега; за него с право се казва: “Никоя мярка не може да го обхване – да се говори за него не съществуват думи!”

Идеала за бодхисатва поставя образа на Буда като висше осъществяване на будисткия стремеж в центъра на религиозния живот. Установява се едно – състоянието на съвършенство, на просветлението, състоянието на Буда е постигнато от едно човешко същество и че всяко същество може да постигне това състояние по същия път.

Нарада Маха-тхера, един от известните представители на цейлонския будизъм, дава красноречив израз на позицията на тхеравадините спрямо идеала за бодхисатвата:
“Будизмът е учение, което в еднаква степен е обърнато към онези, които се стремят към лично спасение, както и към онези, които искат да работят както за своето лично спасение, така и за спасението на другите.

Има сред нас такива, които разбират суетността на светските радости и са така силно убедени в универсалността на страданието, че се възползват от първата възможност, за да се освободят от кръговрата на раждането и смъртта и да достигнат до своето спасение.

Има и други, които не само забелязват и разпознават всяко страдание в живота, но го чувстват. Тяхната любов е така безгранична и така всеобхватно е тяхното състрадание, че те се отказват от своето лично спасение и посвещават живота си на възвишената цел да служат на човечеството и на самоусъвършенстването.

Такава е целта на бодхисатвата. Този идеал на бодхисатвата е най-изящното и красиво нещо, което някога е било давано на света; защото кое може да бъде по-благородно от един живот на беззаветна служба и съвършена чистота?

Идеалът за бодхисатва е въплъщение на едно типично будистко учение.”

Все пак би било голяма грешка да се допуска, че служенето на ближните представлява изместване или отслабване на усилията и стремежа към висшата цел. Затова великият тибетски светец и поет Миларепа, сам осъществил тази цел, прави следващото предупреждение:” Човек не трябва да бъде свръхусърден и припрян в целта си да служи на другите, ако още сам той не е разбрал напълно истината. В противен случай той би бил сляп водач на слепци. Докато съществува небето, не ще липсват страдащи същества, на които човек може да служи, и за всеки отделен човек ще се появи възможността за такава служба. Но дотогава, напомням на всеки от вас, придържайте се само към единственото си решение, а именно да постигнете състоянието на Буда за спасението на всички живи вещества.”

За да се осъществи това, необходимо е да се упражняват висшите добродетели /парамита/ на бодхисатвата. Тези добродетели или “съвършенства” са следните:

• Съвършенство на даването, чийто връх е пълната всеотдайност.

• Съвършена нравственост, кулминацията на която е всеобхватната любов.

• Съвършенство на търпението, което се състои в прощаването /на всяка извършена спрямо нас несправедливост/ и в преодоляването на всяко чувство на омраза или лоши намерения.

• Съвършенство на усилието, чиято кулминаия е непоколебимата решителност да се постигне просветлението.

• Съвършенство на вглъбяването или на вътрешното движение, чийто връх е познанието на действителността и собствения дух.

• Съвършенство на мъдростта , висшата точка на което е съвършеното просветление.
Бодхисатвата няма амбицията да поучава другите дори с личния си пример, той следва духовния си път, без да изпуска от погледа си благополучието на своите съвременници. Той узрява за своята възвишена цел и вдъхновява другите да постъпят като него.

Никоя жертва , която принасяме за другите, докато напредваме по своя път, не е напразна, дори ако не бъде оценена или тези, за които е извършена, злоупотребят с нея. Всяка жертва е отказ, победа над самите нас и затова тя е акт на освобождение. Колкото повече се освобождаваме от своето аз и разбиваме стените на построения от нас самите затвор, толкова по-голяма става яснотата и светлината на нашата същност, а с нея и убедителността на нашия живот. С това помагаме на другите много повече, отколкото са филантропичните постъпки, благочестиви думи и проповеди.

Но тези, които избягват контактите си със светския живот, се лишават от себеотрицанието, жертването, отказа от спечелени с усилия блага, от отказа от това, което им е мило и скъпо, от службата за другите и изпробване на силите си в изкушенията и изпитанията на живота. Още веднъж повтаряме: да помагаш на другите и да помагаш на себе си – тези две неща вървят ръка за ръка. Едното не може без другото.

Лама Анагарика ГОВИНДА