* Детето често боледува поради болестите на своите родители

* Защо под 12-годишна възраст не може да има самоубийство

В детското тяло може да се настани изключително еволюирала душа и тогава възрастта на физическото тяло не отразява възрастта и равнището на еволюцията на духа в него. Духът, който се намира в тялото на малко дете, може да бъде много мъдър и много еволюирал, но по много причини този дух няма да може да се изрази, дори само защото “съдът” на детето все още не е еволюирал до нивото, когато може да се изрази като зряло човешко същество.

Болестите, които се проявяват в децата много често, но не винаги, се предизвикват от болести, които носят родителите. Спомнете си, че елементите, гените, които влизат в изграждането на физическото тяло на детето, се вземат от майката и бащата. Въпреки, че детското тяло се създава в утробата на майката, вибрациите и характеристиките на бащата присъстват и помагат за формирането на това дете през деветте месеца на развитието му.

Следователно слабостите на двамата родители могат и ще се повторят във физическото тяло на детето, причинявайки болест,

понякога дори болест, която духът на детето не желае.

Ето защо някои малки деца избират да умрат, тъй като създаденото тяло не е подходящо за съдбата, която искат да следват. До 12-годишна възраст, когато душата напълно влиза в тялото, детето може и често прекратява физическия си живот, тъй като не са се изпълнили житейските характеристики, към които се е стремило за съдбата си. Затова за децата под 12-годишна възраст не може да има самоубийство. Очевидно не детето решава да се оттегли на физическо ниво, понеже е твърде малко и незряло. Духът взема решението, защото тялото е болно и не е подходящо за живота, който иска да води.

Болестта, разбира се, дори при малкото дете, може да се прояви чрез духа. Болестта може да бъде част от кармичния модел и този кармичен модел може да принадлежи не само на детето, но и на родителите. Болестта, или изпитанието, пред което се изправя детето,

може да не е предназначено за него, а за родителите, които са го създали.

Нека се знае, че родителите учат от детето не по-малко, отколкото то от тях. Учебният процес е двупосочен – детето, което умира, може да е предложило да се жертва, за да помогне на родителите, на сестрите и лекарите, и дори на цялото общество да осъзнаят определени факти от живота, които съответните хора трябва да научат.

Затова болестта е винаги еволюционен процес. Винаги поражда израстване и разбиране на едно или друго ниво. Децата като че ли заслужават повече симпатия, тъй като са млади и все още не са осъществили потенциала на съществото си. Това може би прави урока по-мъчителен, но принципът за детето е същият както при възрастния. Същността на заболяването и болестта е еднаква и за детето, и за възрастния човек. Просто гледате на детето с повече любов, отколкото на възрастния, понеже личността на детето все още не е опетнила съществото му. В детето можете да видите по-ясно Божията чистота и затова изпитвате към него повече състрадание.

Из “Мъдростта на Рамала”