* Плюсовете и големите минуси на лекарствената терапия

* Всеки трябва да разчита на могъществото на собствения си организъм

За изтеклите столетия от развитието на научната медицина и фармакологията човечеството е направило в тази насока гигантска крачка напред. Създаването на хормоналните препарати и антибиотическите средства е позволило да се преодолеят най-сериозни недъзи, постиженията на хирургията и в особеност на микрохирургията наистина са фантастични.

Но стана ли от това човечеството по-здраво? Оказва се – не. Природата намира начини да заобиколи хитруванията на хората по пътя на естествения подбор, преразпределяйки относителното тегло на едни или други недъзи в общата картина на заболеваемостта. В развитите страни, където лекарствената терапия се е превърнала в могъща индустрия, където всеки регулярно и задължително харчи повече или по-малко пари за лекарства и доктори, налице е доста скръбна по своята същност ситуация:

болестите все повече се увеличават и стават все по-комплексни и хронически,

генофондът на нациите се намира във все по-плачевно състояние.
И далеч не последна роля играят в тази насока лекарствата. На първо място, те непосредствено съдействат за натрупването в генофонда на грешки за сметка на страничното им действие, никому никога не известно напълно. На второ място, грешките се натрупват също за сметка на оцеляването на голям брой хора с отслабен генотип, включително и за потомците, които в миналото биха били обречени на измиране.
Йоготерапията оказва функционално-регулиращо действие на всички плътни и тънки равнища на организма, съдействайки за отстраняването на патологиите даже на генно равнище и по този начин има потенциална възможност за генна реабилитация на нацията като цяло. В същото време лекарствената терапия действа в обратна посока: тя временно отстранява повърхностните проявления на нарушенията – симптомите, които по своята същност са средство, с помощта на което организмът съобщава на съзнанието за нарушенията.

Така истинските причини за заболяванията практически си остават незасегнати. Отслабеният от навика за външна помощ организъм неминуемо попада в силна зависимост от външната намеса,

тъй като корените на патологията укрепват и дават нови кълнове.

Никога нито един лекар не може напълно да предвиди всички последствия, предизвикани от прилагането на предписаните от него лекарства. По този начин практиката на съвременната научна медицина неминуемо, в една или друга степен, се явява като стрелба в тъмното, своего рода сляп експеримент, изходът от който в значителна степен зависи от опита и личната интуиция на лекаря, а също така от качеството и обема на информацията за страничните действия на едни или други препарати. Както качеството, така и количеството на тази информация в повечето случаи остава да се желае много повече.

Безусловно съвременните лекарствени препарати, в частност антибиотическите и хормоналните, а също така достиженията на съвременната оперативна хирургия имат огромно значение. Те са незаменими като средства за “бърза помощ” в случаите, когато болният не владее методите, които позволяват да се справи с болестта по естествен път. И, разбира се, при травматични увреждания, предизвикани от външни фактори. В същото време да се разчита на лекарствените средства като на панацея, което правят болшинството жители на Земята в днешно време, означава човешката цивилизация да бъде обречена на измиране вследствие на деградация на човека като биологичен вид.
Научната медицина има две страни. Затова тя трябва да бъде уравновесена от практиката на

дълбочино самоусъвършенстване на човека,

която трябва да бъде общоприета. В по-развитите страни очевидността на този факт вече се възприема даже на правителствено равнище. Оттук такова внимание, което се отделя на общонационални програми за оздравяване, изучаването, разработката и масовото внедряване на различни тренировъчни методики, огромната популярност на здравословния начин на живот и всевъзможни интегрални методи на психофизическа тренирвка – както източна /Йога, Ци-гун, Йоготерапия/, така и западна.

Човечеството се сблъска с проблема на кардинално неправилното прилагане на научната медицина, което води към израждане и деградация на човека като биологичен вид. Ето защо колкото по-бързо в основата на здравеопазването бъде глобално внедрена практиката на естествените методи на осъзнатото самоусъвършенстване, /а тя може да отстрани даже видоизмененият код на наследствеността вследствие на прилагането на силнодействащите препарати/, толкова по-големи са шансовете на човечеството да оцелее и успешно да продължи по пътя на еволюционния прогрес.

Засега обаче е по силите на всеки разумен индивид самостоятелно да намери своя начин да се бори за собствената си чистота и лична сила. Не всичко е загубено и даже, ако човек е бил принуден да се подложи на лекарствена терапия и хирургическо вмешателство, той трябва да знае:

човешкото същество е удивителна саморегулираща се система

и ключът към активното използване на нейните възможности е изкуството на осъзнатото прилагане на волята.

Йога и Йоготерапията се отнася към методите, които позволяват да се овладее това изкуство. И затова колкото и ужасна да бъде личната жизнената ситуация, никога не е късно да опитаме. И колкото по-рано всеки от нас осъзнае назрялата за всеки от нас необходимост преди всичко да се заемем със себе си, толкова по-бързо – всички заедно – ще можем да победим своето неведение и произтичащата от него слабост, за която болшинството от нас за жалост практически не си дава отчет.

И колкото по-бързо всеки от нас преодолее своята обвързаност и зависимост от лекарствата и лекарите, толкова по-голям е шансът за всички ни, за нашите деца и за техните потомци да се оживее в тази безкрайно студена Вселена.

Свами ШИВАНАНДА