/Притча/

Господ Иисус Христос каза специална притча за духовно гордите. За хората със самочувствието на праведници.

Двама души влизат в храма. Един фарисей и един митар. Митарите били бирници, които събирали мита и данъци от името на римската империя чрез измами и изнудване. Те били мразени и презирани от народа.

Фарисеят се моли, като благодари на Бога, че не е грешен като този митар, и се хвали, че дава на храма десятък от всичко. Една лицемерна молитва, в основата на която е себеизтъкването. Духовна гордост.

А митарят не смее да повдигне очи към небето, а само се удря в гърдите и стене: “Боже, бъди милостив към мене, грешника!” И Господ дава поуката: “...понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.”
Митарят си тръгва с простени грехове. Радостен. С мир в душата. Фарисеят остава в гордостта си. С ледено сърце. Самодоволен и така далече от Божието Царство и Неговата правда. Натоварен с грехове и болести.

Нека да се смирим. Да се стремим към Божията помощ с горещи покайни сълзи и смирение. Ние сме само едни непослушни деца на Бога. Нека се научим от Иисуса, който бе послушен пред кръстната смърт. Смири се и взе човешки образ. Да се научим от Авраам, който бе готов да принесе в жертва единствения си син Исаак и с това бе послушен на Бога.

Да се смирим, за да ни въздигне Бог духовно. Да се смирим, за да бъдем излекувани. Да се смирим, за да бъдем благословени. Само Господ е нашата канара. И изкупление. Наша вечност и любов. Наш Приятел и Лекар. Смирено и с благодарност да използваме даровете, които ни е дал чрез Христа. И природата. Чрез Словото Си. И мъдростта Си.
Смирението и мъдрата любов ни водят до Вечността. Вярата и добротата ни водят до божественото щастие! До здравето и хармонията.

Тимотей МИХАЙЛОВ