Крайъгълен камък на индуистката музика са рагите, или фиксираните мелодични гами, които са общо шест. На всяка от тези шест основни раги /сдъществуват още 126 производни/ съответства определен час от деня, сезон от годината и управляващо божество, даряващо определена способност.

Така например Хиндол рага може да се чуе само на зазоряване през пролетта, за да предизвика чувство на вселенска любов. Дипака рага се свири вечер през лятото, за да събуди състрадание. Мерха рага е мелодия за средата на деня в сезона на дъждовете, призоваваща към смелост. Бхаирава рага се свири сутрин през август, септември и октомври и цели умиротворение. Шри рага е запазена за есенния здрач, за да постигне чиста любов. Малкоунса рага се слуша в полунощ през зимния сезон за развитие на доблестта. Древните индийски мъдреци са открили тези закони за звукова връзка между природата и човека. Тъй като природата е обективизация на АУМ, Първичния звук или Вибрационното Слово, човек може да придобие контрол върху всички природни прояви, като използва определени мантри или песнопения.

Историческите документи разказват за забележителните сили, които притежавал Тан Сен, който бил придворен музикант на Акбар Велики, живял през ХVІ век. Когато императорът му наредил да запее нощна рага, а в същото време слънцето било високо в небето, Тан Сен запял мантра, която в същия миг потопила в мрак целия дворец и околностите. Великият индуски музикант е могъл да загаси огън със силата на песента си.

По Парамаханса ЙОГАНАНДА