Във всички древни учения се посочва златният път или равновесието. И който е могъл да се приобщи към великото знание, е трябвало да избягва всички излишни неща както в едната, така и в другата посока.

И нищо сега не се изопачава така, както това просто понятие за равновесие. Това стана и става поради трудността да свикнеш с умствената и духовна дисциплина. Хората по-лесно изпадат в крайност да правят изтощителен пост, слагат вериги и обезсилват себе си, отколкото да сформират будност и самонаблюдение при пълно запазване на силите. Но без самонаблюдение нищо не е достъпно.

Нека се спрем върху значението на понятието покой. Около него са се наслоили множество неверни и вредни тълкувания. Хората са свикнали да считат, че покоят означава бездействие, но по този начин той се превръща в психическо отпускане. Най-разлагащото за психическата енергия е бездействието. Всяка духовна неподвижност ще изморява, но няма да възражда.

Лекарите предписват отдих, спокойствие, бездействие и мислят, че в състоянието на мъртвило могат да бъдат възстановени силите. Но същите тези лекари разбират, че загубата на сили произтича от загубата на равновесие. Така покоят е нищо друго освен равновесие. Но равновесието е умерено напрягане на енергията. Само по този начин могат да се възродят и укрепят силите.

Равновесието е в основата на Битието. Кога обаче човек губи равновесие в условията на земния си живот? Когато е потресен и болен, тогава той лъкатуши и върви пипнешком, като се хваща за случайни предмети. Нима не е същото, когато човек е духовно болен и губи равновесие по отношение на Висшия Свят? Хората определят равновесието като равнодушие и тъпота, но самата природа подсказва, че равновесието е преди всичко напрежение.