Молитвата като общуване с Бога и с Висшия свят е известна на всички вярващи, неизменен спътник на всички религии. Християните се обръщат с молитва и към своя Спасител, Иисуса Христа, и към Пресветата Богородица, най-усърдната застъпница пред Бога за целия християнски род, и към всички светии, благоугодили Богу и подкрепящи молитвите на човеците пред Него. Вседържителят Сам подканва човека към молитва в Псалом 49, стих 15: “Призови Ме в скръбен ден – и ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.”

Иисус Христос също ни насърчава към молитва и нейната върховна цел – Царството Божие. Но Спасителят предупреждава, че молитвата ще постигне целта си само при условие на истинска вяра: “Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.” /Мат. 21:22/. Вярващите от опит знаят, че искрената молитва е най- силното средство срещу всички несгоди и скърби и само тя може да утеши и насърчи. Да изпроси Божията милост.

Св. ап. Павел ни учи, че има различни видове молитви и ни съветва да се обръщаме към Бога с просби, молитви, молби и благодарения /І Тим. 2:1/ като към Цар, Бог, Висш Съдия и Творец.

За да бъде молитвата чута, необходимо е вярващият:

• Предварително да се приготви за нея, като се изпълни с благоговейни чувства и се моли от сърце. Защото Господ предупреждава: “Ще ме потърсите и ще Ме намерите, ако Ме потърсите от все сърце” /Иерем. 29:13І.
• Да се моли с внимание и ясно разбиране за това, което изрича с молитвата си. “Пейте на нашия Бог, пейте разумно” /Пс. 46:7-8/.
• Да отправя молитвата си с вяра и непоколебима надежда, че молитвата му ще бъде чута. “Всичко, що поискате в молитвата си с вяра, ще получите” /Мат. 21:22/.
• Да прояви в молитвите си постоянство, неуморност и велико търпение.

Християните свързват молитвите си с пост, бдение, добри дела и вършат това години наред. Само тогава “Всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори” /Мат. 7:8/.