* Ако е болно, не му пречете да оздравее

Не търсете във всяка болест или травма нечия вина, в това число и своята. Не за всяка беда има вина. Не всичко знае науката, не всичко може медицината. Има цяла бездна от тайни причини, има и случайности, дори и при правилен начин на живот. Има нелепости, които трудно могат да бъдат разбрани; нещастия, които е невъзможно да се предвидят; дефекти на природата; удари на съдбата...Лекарството е едно – мъжество.

Не го слагайте насила в леглото, ако детето е бодро и активно дори при повишена температура, не го лишавайте от възможността да играе и да се развлича, а при незаразно заболяване – да общува с връстници. Насила в леглото – това е вредно презастраховане.

Не го увивайте и не затваряйте плътно прозорците – не претопляйте стаята, което е също вредно презастраховане. Винаги свеж въздух!

Не го хранете насила и не му натрапвайте храна.

Не го тъпчете с лекарства освен по предписание на лекаря и то в случай на сериозно заболяване. Никакви лекарства “за всеки случай! – ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВРЕДНО презастраховане.

Не се стеснявайте да повикате лекар за детето. Такова презастраховане няма да навреди. Но и не го викайте без очевиден повод /и в необходимото презастраховане съблюдавайте мярка и такт/. Ако се налага детето да бъде прегледано от няколко лекари, а диагнозите и препоръките не съвпадат, необходимо е да изберете един от тях и да изпълнявате неговите предписания, дори ако ви се струва, че не са безгрешни. В медицината, както и в армията, е необходимо единоначалие или поне съгласуваност в действията на различните началства. В никакъв случай не правете на свой риск “коктейли” от различни рецепти! Прелекуването е толкова страшно, колкото и нелекуването, а понякога е и по-страшно. Като изпълнявате рецептите на всеки лекар, дори и на най-добрия,

не се разделяйте със собственото си мнения; но бъдете критични и към самия себе си!

Не го мъкнете по изследвания без очевидна необходимост /засилващо се влошаване на състоянието/.

Не създавайте обстановка на тревожно очакване на всевъзможни опасности и болести. Детето е внушаемо! Вашата нервност чрез несъзнателно внушение може да се превърне в негова невроза, да породи болести, които би могло да ги няма. Преди всичко спокойствие. Излишната нервност е по-опасна от безгрижността!

Не му досаждайте с въпроси за самочувствието му,

старайте се изобщо да не го питате, а да го наблюдавате незабележимо. Не забравяйте: всеки въпрос /както и всеки поглед, всяка въздишка, всяко движение/ е пряко или косвено ВНУШЕНИЕ. Не му пречете да оздравее!

Не му угаждайте прекалено по време на боледуване.

Внимавайте детето да не остане с впечатлението, че боледуването е изгодно. Това крие опасност и от разваляне на характера, и от много допълнителни болести. Подаръци, ласки, похвали – само до степента, която е необходима за поддържане на спокойствието и увереността в оздравяването. Не отменяйте задълженията, които детето може да изпълни в това състояние, тоест без пренапрягане и вреда за здравето /уроци, разтребване на стаята, ако например трябва да бъде няколко дни у дома след лек грип/.
Ако отнесем всичко това към себе си, ще разберем как не трябва да се боледува.Къде свършва презастраховането и къде започва недозастраховането? Тази граница, доколкото разбирам, за всеки е различна.

Владимир ЛЕВИ