“Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи.”

Едничкият син на майката вдовица е мъртъв. Погребално шествие. Майката плаче неутешима. Душата й е разпъната на кръста на страданието и самотата. Животът й е станал безсмислен.

“И след като я видя, Иисус се смили над нея и рече й: не плачи.” Иска да я утеши, да я насърчи може би. Невъзможна е всяка утеха, когато синът й, едничката й любов и надежда в живота, лежи мъртъв в ковчега. Какво струват думите? Нищо.
Иисус обаче се отличава от човеците, той е Бог. Той не говори само, но и действа. Допира се до носилото и казва:”момко, тебе думам, стани!”

Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори пред удивените и уплашени придружители. И Иисус го предаде на майка му.
Винаги под един кръст, горяща клада, трагична случка има една майка, която плаче. Като Господнята Майка, като Мария-Магдалена, която със сълзите си уми нозете на Иисуса.

Толкова много сълзи!

И винаги Иисус застава до майката и казва: - не плачи!

- Как да не плача, Господи, той е мъртъв и няма вече да го видя...

- Аз ти казвам: недей плачи, защото не е мъртъв! Той е жив и е на небето, където съм приготвил жилище за двама ви. Той живее и в сърцето ти не само като спомен светъл, но и като жива реалност. Той и сега е в обятията ти, но ти не го чувстваш. Иде ден, жено, и вече е дошъл, когато ти ще го люлееш в прегръдките си. Ще го намериш още по-прекрасен и жив. Затова ти казвам: не плачи!

Искаме да утешим всички плачещи майки, загубили рожби, в Името на Христа - не плачете! Вашите рожби са живи в Христа сега и вовеки веков!

Тимотей МИХАЙЛОВ