“Мнозина ще ми кажат в оня ден: Господи, Господи...”

/Матея 7:22/

В оня ден! Всеки очаква своя звезден ден на духовно извисяване или на благоденствие. На реализацията си в живота. Народите като цяло също очакват своя ден на свобода и мир. Решаването на социалните си проблеми и щастие. Болните очакват здраве. Наскърбените – утеха. И те шепнат с надежда: в оня ден всичко ще се оправи.

За кои ще дойде дългоочаквания ден? Иисус е категорично ясен. В случая не си служи с притчи. За божествените неща, съдбовни за земния и небесния живот, трябва да се говори по-ясно от бистротата на Рилските езера. Да не остане никаква вратичка за тълкуване: “Мнозина ще ми кажат в оня ден: Господи, Господи! Не в Твое ли име пророкувахме?И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в твое ли име много чудеса правихме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършихте беззаконие.”

Актуални думи и за днешното време. Те са писани за нас! За нашето време на корупция и лъжа. На ограбване на народа. На най-страшното беззаконие, откакто съществува България. Никога по-често не се е казвало: Господи, Господи! Тоест никога не са се давали толкова много обещания в името на Господа, на Идеала, на единството ни.

Но никой не изпълнява волята на Отца Небесен! На народа. На идеалите. Волята на Отца и на народа е толкова ясна: единна държава и народ. Благоденствие за всеки. Равни права и отговорност. Братска любов и грижи за Негово Богоподобие Човека!

И над всичко и всички: Любов. Любов към човека. Към България. Към Бога. Към красотата и истината. Само така ще влезем в Царството Небесно. Царство на хармония и правда. На всички християнски и общочовешки добродетели.

Тимотей МИХАЙЛОВ