* За подготовката преди причестяване и изпитването на собствената си съвест

* Христовата жертва на кръста и нашето себеотдаване на Бога

„УЧЕНИКЪТ. Господи, като размислям за твоето величие и за моето нищожество, ужас ме обхваща и сам в себе си се срамя. Понеже, ако не се приближа до Тебе, бягам от живота; ако пък се приближа до Тебе недостойно, попадам в немилост пред Тебе. Какво да правя тогава, Боже мой, покровител мой и съветник?

ХРИСТОС. Грижливо изпитвай съвестта си и доколкото можеш, очисти я и я проясни с истинско съкрушение и смирена изповед, тъй че да не носиш или да не знаеш нищо, което да те гризе и да ти пречи свободно да дойдеш при Мене. Скърби и стени, задето си тъй зависим от плътта и от света, изповядай на Бога в тайника на сърцето си всички нещастия, плод на твоите страсти:

• Тъй много обърнат към външното, тъй нехаен към вътрешното.
• Тъй лесно поддаващ се на смях и разхищение, тъй мъчно поддаващ се на плач и разкаяние.
• Тъй бързо поемащ към разпуснатост и мекушавост, тъй бавно поемащ към строгост и усърдност.
• Тъй любопитен за слушане на нови неща и гледане на хубости, тъй колеблив за нагърбване със смирение.
• Тъй алчен за имане и тъй стиснат за даване.
• Тъй неразумен при говорене, тъй неиздръжлив при мълчание.
• С тъй безпорядъчни нрави, с тъй необмислени действия.
• Тъй лаком за ядене, тъй глух към словото Божие, тъй забързан да почиваш, тъй муден да работиш.
• Тъй буден за клюките, тъй сънлив при свято бдение, тъй припрян да го свършиш, тъй невнимателен да го извършиш.
• Тъй нехаен към часовете за молитва, тъй студен при служение, тъй сух при причестяване.
• Тъй внезапно избухващ в гняв, тъй лесно оскърбяващ другите, тъй строг в преценките, тъй рязък в порицанията.
• Тъй радостен в сполука, тъй унил при несполука.
• Тъй често воден от добри намерения, но тъй рядко довел ги до край.

След като си се изповядал и си оплакал с горест и голямо разкаяние за слабостта си тези и всички други твои недостатъци, вземи твърдо решение да поправиш живота си и да напредваш в добродетелта. После, с пълно себеотричане и с цялата си воля се принеси в жертва за всесъжение в Моя чест връз олтара на сърцето си, оставяйки всецяло на Мене с вяра грижата за тялото и душата си, та по този начин да придобиеш благодат. Всичко, което ми даваш освен себе си, е нищо, защото Аз тебе искам, а не твоите дарове. Принеси Ми се ти самият и цял се отдай заради Бога и твоето приношение ще Ми бъде приятно.
Ето, Аз за тебе Себе си цял принесох на моя Отец, дадох ти цялото Си тяло и всичката Си кръв за храна, за да бъда всецяло твой и ти да бъдеш всецяло Мой. Затова, ако искаш да бъдеш Мой ученик, принеси Ми се ти самият ведно с всички твои прилюбвания. Както Аз драговорно се принесох жертва на Моя Отец за твоите грехове, с ръце разпънати на кръста и голо тяло.

„Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.“ /Лук. 14:33/.“

Христо ще възкръсне в нас, само ако се стремим с цялото си сърце да Му подражаваме.

По Тома КЕМПИЙСКИ