„....оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно.“ /Матея 19:14/

Сред хаоса на безвремието в нашата страна през 90-те години имаше лъч в тунела. И това бяха децата. Родители, баби и дядовци не можеха да им се нарадват. В много от случаите те ги поразяваха със своята мъдрост, извънредна чувствителност, нестандартно поведение. Дотам нестандартно, че възрастните често бяха поставени в шах, без да разбират какво понякога им говорят малките, без да знаят отговорите на многочислените им въпроси. И това не бяха деца изключение, а по-скоро масово явление. В света, у нас, сред близки и познати вече се говореше за тях и техните уникални възможности, говореше се за

индигови деца и тяхната мисия на Земята.

И не случайно заслужиха този епитет, защото учени и изследователи установиха, че в тяхното енергоинформационно поле, в тяхната аура преобладава индигово-синият цвят, цветът на високата духовност и знак, че у тях силно е развито „третото око“, намиращо се в междувеждието. Малките индиго притежават дарбата да виждат много повече от нас, възрастните, не само в настоящето, но и в миналото и бъдещето. Те демонстрират непреклонност, когато установят лъжата и по този начин шокират възрастните. Не умеят да се преструват, казват истината в очите. Те по един безспорен начин илюстрират несъвършенството на този свят и че са дошли тук, на Земята, за да го усъвършенстват, да ни подготвят към настъпващия нов свят, епохата на Водолея. А това означава още, че по своето развитие, възприятие и нагласа да виждат света около нас те далеч са изпреварили своите родители. Но кой възрастен ще си признае, че детето му е призвано да играе ролята на учител на своите родители?

И започна разминаването, неразбирането и последваха ответните мерки. Първи запретнаха ръкави медиците, като обявиха тези странни деца за „аутистични“. Най-малкото защото по-късно проговарят от техните връстници. И започнаха да ги лекуват с лекарства. Както винаги – несполучливо, но настойчиво и по този начин похабяваха техните дарби. Не изостанаха и педагозите, чийто идеал е стандартното дете – преди всичко послушно. С други думи, обществото ни – от родителите до държавните институции – се оказа неподготвено да посрещне тези представители на еволюиращото човечество.

Впрочем не всички.

Някои правителства направиха необходимите крачки не само по нов начин да възпитават тези деца, но и да бъдат изследвани от учени със съответната нагласа. Така например в Китай бяха разработени специални тестове, които позволиха да бъдат признати около сто хиляди деца за свръхспособни. Техните изключителни психофизически способности неведнъж са били демонстрирани под наблюдението и съдействието на учените. Ето един характерен пример.

Един от учените поставя на масата шишенце с таблетки, до него дребна монета, малко камъче. Детето, момченце, застава близко до масата, без да се докосне до нея. И започва... да извлича с помощта на своите уникални възможности от шишето таблетки – през стъклото – и да ги „поставя“ в единия край на масата. А монетата и камъчето ги вкарва по същия начин през стъклото в шишето, на мястото на таблетките. Оказва се, че с този опит успешно са се справили повече от пет хиляди деца!

Друго дете, шестгодишно момиченце, демонстрира други възможности. Пред входа на един театър на посетителите са им раздавали по една розова пъпка на дълго краче. Преди представлението на сцената се появява това момиченце и прави едва уловимо движение на ръката и пъпките разцъфтяват в прекрасни рози в ръцете на изумените зрителите.

Близо до Москва е организирана Международна Академия за развитието на човека, където се обучават талантливите и нестандартни по общоприетите мерки деца. Вече са открити няколко подобни училища и в тях под ръководството на специално подбрани педагози се обучават и подготвят свръхнадарените деца. А те, според признанието на официалните власти в Русия, вече са хиляди.

Днес учените и изследователите смятат, че тези души са дошли на Земята от висшите светове със специална задача: да подготвят хората за идването на още по-извисени души –

кристалните деца.

И макар че индиговите и кристалните деца в много отношения си приличат, все пак във времето вече се откроиха и някои отличия. Така например е установено, че кристалните деца си служат предимно с дясното полукълбо на мозъка, което отговаря за усета, интуицията, творчеството, духовната ориентация, чувствата, емоциите, пространството.

Затова те са талантливи артисти, художници, музиканти, свръхчувствителни и... мълчаливи. Те не изпитват особена необходимост да говорят, а и проговарят доста късно в сравнение с другите техни връстници. И при тях, както с децата индиго, се наблюдава същият парадокс – колкото повече се появяват кристални деца, толкова повече диагностицираните аутисти нарастват. Но както се казва, те не страдат от аутизъм, а от божествен артистизъм! Просто не изпитват нужда да говорят, защото имат свой собствен език за общуване – телепатията. А разтревожените родители и лекари, за които мълчанието им е необяснимо, се опасяват от слухови нарушения и бързат да ги снабдят със слухови апарати – без резултат.

Масовата поява на кристални деца по целия свят недвусмислено говори, че тези пратеници на висшите светове имат мисията да подготвят човечеството към очакваните предизвикателства, описани в Новия Завет на Библията, в Откровението на св. Йоан.

В света има много деца, но едно от тях е най-прекрасното и всяка майка го притежава.

И все пак много родители се питат: дали нашето дете е кристално? Как да го разпознаем? Какви са характерните черти, поведение, същност на такива деца? Разбира се, всяко дете има свои характерни, строго индивидуални качества, но техните изследователи се спират на някои общи черти.

Обикновено те силно се привързват към един или повече възрастни, независимо дали това са родители, баби или дядовци, познати на семейството. От избрания човек те очакват разбиране, което не получават в същата мяра от други възрастни, обич и ласка, боят се да го загубят и с желание и особено внимание очакват връзката си с него. Защото трудно постигат баланса между тяхната божествена природа, високи вибрации, духовност и правилата на нашето земно съществуване и общество, което е затънало в безпътица.

Като правило те са родени след 1995 г. Имат огромни, гледащи изпитателно и изразителни очи. Проговарят късно, между 2 и 5 годинки. Когато срещнат разбиране, те стават изключително общителни, обичливи и нежни, могат да прощават. Те могат да четат мислите, имат свои характерни жестове и мимики, които изпозват вместо думи при общуването си. Преди да проговорят, често вече могат да пеят и притежават подчертани музикални способности и въобще артистичност в широкия смисъл на тази дума. Обичат природата, животните, кристалите. За изненада на възрастните могат да говорят за други светове, прераждане, ангели, духове – все спомени от минали животи. Техният фин вътрешен свят предпочита вегетарианската храна, соковете и се противопостяват на насилственото им хранене с месо и други некачествени и обработени храни. Те безпогрешно знаят кога ги манипулират, лъжат или се държат с тях снизходително вкъщи или в училище. Мислят предимно в образи.

И така, в семейството ви е дошло кристално дете. Говорете му като с равен, без да го поучавате, и приемете, че то е по-мъдро от вас и има какво да научите от него в много отношения. С други думи, оставете го да бъде различно и му се радвайте. И нека да помним каква е нашата огромна отговорност пред всички кристални деца – бъдещето на човечеството. Заедно с тях рано или късно ще извървим предначертания ни път към нашата прародина, към Отца.