Вие знаете за моя начин на живот, когато нощем ни познаваха, а през деня се отвръщаха. Също и при Христа нощем ходеха, а денем отвръщаха лице. Помислих си – ето, аз съм най-долната и по светло от мен се страхуват, но и най-възвишеният Пророк денем също го избягват. Така най-долното и най-възвишеното са избягвани еднакво.
И ето реших да Го намеря и да Му протегна ръка денем. Облякох най-красивия си химат и огърлицата от Смирна, облях си косите, тръгнах така, че да кажа на народа: “Под светлината на слънцето се срещат избягваните от тебе долно и възвишено.”
И когато Го видях, седнал сред рибарите, покрит само с парче плат, останах на другата страна на улицата и не можех да приближа. Между нас минаваха хора, избягвайки ни по един и същи начин.

Така беше решен моят живот, защото Той каза на най-любимия си ученик: “Вземи щипка прах и я отнеси на тази жена, за да има за какво да замени своята огърлица. Наистина, в тази пепел има повече светлина, отколкото в нейните камъни. Защото от пепелта мога да създам камък, но от камъка – само прах.”

Останалото вече знаете, защото Той не ме осъди, само претегли моите вериги и веригите на позора се разлетяха на прах.

Решаваше просто, никога не се затрудняваше да изпрати най-обикновения предмет, белязващ целия живот. Той се докосваше до тези пратки, сякаш ги одухотворяваше.
Пътят Му беше пуст, тъй като народът, получил от Него дар, набързо се разбягваше. И искаше Той да положи ръце, но беше пусто.

Фуриите на срама се носеха след него и престорено махаха с клони, когато Той вече беше осъден. Цената на разбойника стана достойна за тълпата.

Наистина разби веригите, защото даде знание, но не прие отплата.

Из “Криптограми на Изтока”