Притчата обикновено свързваме с иносказанието. Думата е гръцка и означава “казване на нещо по различен начин”. Нейната цел е да разкрие една истина. Свързана е с алегорията.

Притчите на Христа са велики истини за Божието Царство. Те са малки божествени послания към народа.

Иисус взима притчите Си от природата, всекидневието и от подходящи случки. Той прави кратък извод, за да стане ясен. Притчите разкриват тайните на Божието Царство. Благодатта и спасението чрез Бога-Христа. Бъдещето Божие Царство и настоящето в сърцата. Как да живеем, за да придобием това Царство.
Притчите са неделими от Христа. Да разбираме притчите означава да разбираме божествената мъдрост на Самия Спасител и Неговата мисия.

Има една кратка притча от Лука /12:16-21/ за богатия човек, който се радва за небивала реколта. Той си прави сметка да яде и да пие дълги години и да си почива. Бог му казва, че е безумец, защото нощес ще му поискат душата, а тогава кому ще остави богатствата си. И ето изводът: “Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога”.
Колко прав е Лев Толстой като казва: “Колкото по-просто, толкова по-гениално.” До каква божествена простота достига Христос! До какъв синтеизъм. С толкова малко думи разкрива великата истина за живота. Ние не сме изпратени, за да богатеем материално. Да трупаме богатства. Да се борим за високи постове. Смисълът и съдържанието на нашия живот е да богатеем в Бога. Какво означава това?

Да събираме духовните богатства от вяра, надежда и любов. От добри дела и усъвършенстване. От постигане на чудната хармония с Бога и природата. Между тялото и душата. Да бъдем здрави, за да може Духът на Бога и любовта да се изявява чрез едно здраво тяло – Неговия храм. Бог не може да живее в едно порутено и осквернено жилище. Здравето се постига в тази хармония.

Да богатеем в Бога, за да наследим Царството Му – оттук и във вечността. Помнете тази притча и събирайте богатства в Бога, за да бъдете здрави и да живеете вечно с Господа.

Тимотей МИХАЙЛОВ