“Смоковниците разтвориха пъпките си и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез!”

/Песен на песните/

Ако влезеш в градината на моето сърце, първо, измий се в кръвта на Единствения, Божествения и Съвършения, Който пречиства всичко. След това измий само нозете си в собствената си кръв, защото много пътеки си изходила и кал изгазила...

Ако влезеш в градината на моето сърце, пристъпвай тихo и безмълвнo, за да чуеш музиката му.

Не късай цветята й. Те са останали толкова малко.Преди теб без жал ги късах и щедро ги раздавах... Защо?

Ти само вдишай нежния им аромат и радвай им се!

Ако влезеш в градината на моето сърце, посади по едно цвете. Знаеш ли как се садят цветя в градините на сърцата? Изкопаваш ямата на страданието. Откъсваш цветето от собственото си сърце. Благославяш го с любовта си. Напояваш го с молитвата си. И се грижиш за него, както майка се грижи за първата си рожба.

Влезни в градината на моето сърце с химна на обичта. Прегърни ме с ръцете си, топли като два слънчеви лъча. Целувките ти да носят изцеление. Гласът ти да гали с нежността си като пеперудени крила.

И застани до мен заедно да садим цветята на истината и добротата. За да възкликнат човеците:

- Блазе на този, който намери съвършената любов и благословената любима!

Ако влезеш в градината на моето сърце, остани завинаги в нея като най-красивото и чистото цвете. Това вече е любовта – истинската и вечната. По-силна от смъртта. По-дълбока от океана. И нейният Връх стига чак до небето. На него се събират и ангелите.

Тимотей МИХАЙЛОВ