* Сила, която движи планетите и прави от човеците хора

Любов – най-топлата, най-вдъхновяващата , най-желаната дума на Вселената! Почти не можем да обхванем с думи смисъла й, защото вероятно не можем до край да го осъзнаем. С нея започва светът, на нея той се крепи, чрез нея се храни и, ако любовта изчезне, светът ще загине, духът ще завехне и ще умре.

Любовта има различни измерения и равнища. Може би започва от любовта към нашето дете. Знаем, че всяко дете, за да расте и за да се развива нормално, има нужда от много топлина, сърдечност и любов. По същия начин трябва да усетим кога един човек има нужда от любов и да не се скъпим да му я дадем. Ако чувстваме в себе си сили и желание за безкористно и безусловно даване, то ние бихме безкрайно помогнали на много ощетени хора.

А удовлетворението да даваш е наистина необятно,

когато изпълниш сърцето поне на един човек и той е готов на свой ред да дава. Това наистина вече може да се нарече трайно щастие и човек, който го е усетил веднъж, трудно може да се върне до равнището само да получава.

Любовта, която родителите изпитват към детето, е най-силната, най-всеотдайната, най-безкористната любов. Ако мотивацията и начинът на любов, давани от родителите на своето дете са правилни, то самото постепенно си изгражда ясната представа за принципа „даване и получаване“ и започва да изпитва радост от това, че дава; отначало неосъзнато, а след това съвсем съзнателно. Докато дойде моментът когато се превръща в зрял човек и може да реализира този принцип в една истинска съпружеска връзка.

Две зрели души , готови да дадат нов живот и да покажат величието и безусловността на родителската любов, стоят най-близо до любовта на Бога като наш Родител, Отец. Ето защо, за да бъдем пълноценни същества, ние трябва да изградим и да „отгледаме“ в себе си сърце на родител не само към собственото си дете, а към всеки човек около нас.
Така, както ни съветваше и завеща да правим Иисус Христос.

Това е и най-прекият път към щастието,

към което всеки от нас се стреми. И все го търси наоколо, а то е вътре в нас самите.
Понякога се чудим на учителите. Защо не се отказват от тази „неблагодарна“, винаги нископлатена професия, изпълнена с толкова трудности и усилия работа. Но веднъж, изпитал удовлетворението от нея, учителят дълбоко осъзнава, че няма по-висше щастие от това да сътворяваш личности – достойни и зрели. Затова ние от своя страна винаги запазваме в сърцето си спомена за Учителя.

Да, наистина Родител и Учител са две свещени думи, защото са извор на любовта! Заради тази любов Бог създаде Човека, заради тази любов Христос дойде на Земята, заради тази любов се въртят небесните тела.

Нека отпушим сетивата си и да станем проводници на Любовта, която движи Вселената!

Даниела СТОЯНОВА