Веднъж един посетител-християнин попитал Парамаханса Йогананда: „Библията осъжда идолопоклоничеството и все пак аз съм чувал, че във всеки индуистки дом има поне един идол. Как биха могли християните, а и юдеите в това отношение да не осъждат тази практика като езическа?“

Учителят отговори:

- Представете си, че видите малко момиченце, което си играе с кукла и се отнася с нея така, сякаш е нейно дете. Бихте ли й се скарали, като кажете: „Тази кукла е само един неодушевен предмет“? Играта с кукли може да изпълнява дори практически цели, помагайки на детето да се подготви един ден за майчинството.

По същия начин и образите могат да помогнат на хората да пробудят и фокусират преклонението си. Нима християните също не държат образи по своите олтари - например Иисус на кръста?

Също така помислете за всички образи, които Бог ни дава в Природата. Ако Го обичаме, нима красотата на дърветата, цветята и залезите няма да ни напомня за Неговата безкрайна прелест?

Идолопоклоничеството, което се осъжда в Библията, е практиката на его-то да поставя творението над Твореца: да почита парите, а не божествената съкровищница в себе си; да се прекланя пред човешката любов, а не пред божествената; да почита лъжливи опиянения като вино и секс, а да не се моли за „опиянението“ на божествения екстаз.

КРИЯНАНДА