* Човек става това, което мисли.

Един ден в ръцете ми попадна книга, писана от християни. Поисках да ми четат и да ми обясняват някои пасажи. Ще повярвате ли? Единственото нещо, за което се говореше в тази книга отначало докрай, беше грехът и само грехът? Глупакът, който непрекъснато повтаря: “Аз съм поробен”, ще бъде един ден такъв. А нещастникът, който казва непрестанно: “Аз съм грешник”, навярно ще стане такъв. Ето една притча за това.

“Имало едно време един свят човек /санясин/, който седял под едно дърво и поучавал.Той пиел мляко и ядял само плодове. Той правил безкрайни пранаями /целенасочени дихателни упражнения, предназначени да се овладее Праната – космическата енергия/ и имал усещането, че е много свят. В същото село живеела жена с леки нрави. Всеки ден санясинът я предупреждавал, че ще отиде в ада за своите грехове. Клетата жена се молила богу, ронейки парещи сълзи и повтаряйки: “Моля те, Господи, избави ме от клетия живот, който водя!”

Светият човек и грешницата умрели. Жената била потърсена от ангели, докато демони поискали душата на санясина. “Как така – възкликнал той, - не живях ли свят живот и не проповядвах ли на всички за светостта? Защо трябва да ходя в ада, докато тази жена с лоши нрави отива на небето?”

“Защото – отговорили демоните – тази жена, която беше принудена да извършва безнравствени постъпки, беше устремила духа си към Господа и търсеше избавление, което сега получи. Ти напротив, когато извършваше свети постъпки, беше устремил духа си към лошотията на ближния ти. Ти виждаше само греха, ти мислеше само за греха; ето защо сега ти трябва да отидеш на мястото, където съществува само грях.”

Шри РАМАКРИШНА