Една чудесна сутрин учителят ми и аз седяхме пред пещерата, когато той внезапно каза:

- Трябва да хванеш един автобус. Маршрутът му минава на 11 км оттук, затова побързай. С него ще стигнеш до гарата в Хардвар. Там ще вземеш билет за влака и ще отидеш в Канпур. Д-р Митра е на легло и постоянно мисли за мен. Има мозъчен кръвоизлив и от лявата му ноздра тече кръв, но жена му не разрешава да го заведат в болницата. Деверът му, д-р Басу, знае, че това е кръвоизлив, но там няма възможности за мозъчна операция.

- Какво да направя? – попитах го.

- Просто нежно го потупай по бузата. Не се смятай за лечител. Мисли, че си инструмент, и иди там, понеже съм обещал на него и на съпругата му винаги да им помагам. Върви колкото се може по-бързо.

Когато стигнах, почуках на вратата и влязох. Вътре открих трима лекари, които преглеждаха д-р Митра. Г-жа Митра беше очарована да ме види и каза:

- Щом сте дошли, ще предам съпруга си във вашите ръце.

- Аз не съм лечител – рекох й аз. – Дойдох просто да го видя.

Приближих леглото на д-р Митра, но на него не му беше разрешено да сяда заради кървенето от ноздрата.

Когато ме видя, той ме попита:

- Как е моят учител?

Потупах го леко по дясната буза. След няколко минути кървенето беше спряло. Единият от лекарите обясни, че ударът по бузата е затворил отвора в кръвоносния съд и той се е залепил.

- Лекарят, който ти е дал това обяснение, е голям невежа – засмя се учителят ми, след като се прибрах при него и му разказах преживяното. – Страданието има различни видове и нива, но майката на всички е невежеството.

Научих, че човек носи във себе си всички необходими лечебни умения, но не знае как да ги използва. Щом влезе вътре с вътрешните си лечебни способности, човек може да излекува себе си. Всички сили принадлежат на един единствен Бог. Човек е просто инструмент.

Свами РАМА