За духа и за душата » Духовни ценности
Възкресение Христово – Пасха
* Великият Пост – Пътят към Пасха
Когато човек се стяга за път, той трябва да знае целта на своето пътуване. Такъв е случаят и с Поста. Постът е най-вече духовно пътуване, а неговата цел е Пасха, „Празникът на празниците“. Той е подготовката за „осъществяването на Пасха, за истинското откровение“.
Има ли нужда да обясняваме, че Пасха е много повече от обикновен празник, много повече от ежегодното ознаменуване и почитане на минало събитие? Но за какво е тази радост? Защо ние можем да пеем по време на пасхалната утреня: „И сега всичко се изпълни със светлина: и небето, и земята, и преизподнята“? В какъв смисъл „празнуваме умъртвяването на смъртта, разрушението адово, вечното начало на другия живот“?..
Всички тези въпроси имат един-единствен отговор: НОВИЯТ ЖИВОТ, който преди две хиляди лета възсия от гроба, е бил дарен на всички вярващи в Христа. Той ни е бил дарен в деня на нашето кръщение, когато по думите на ап. Павел „се погребахме с Христос чрез кръщението в смъртта, та както Христо възкръсна от мъртвите...тъй и ние да ходим в обновен живот“.
И така на Пасха ние празнуваме Възкресението Христово като особено събитие, което се е случило и продължава да се случва с нас; защото всеки от нас е получил дара на новия живот. Получил е способността да приеме този нов живот и да живее чрез него. Този дар променя радикално нашето отношение към всичко в света, включително и към смъртта. Той ни дава възможност с радост да твърдим: „Няма смърт!“
Разбира се, тук и сега ние все още се срещаме лице в лице със смъртта и един ден тя ще ни потърси. Но ние вярваме, че чрез Своята собствена смърт Христос е изменил самата същност на смъртта. Превърнал я е в ПРЕХОД, в пасхален празник, в Пасха – преход в Царството Божие. За да стане най-великата от трагедиите в окончателна победа, „смертию смерт поправ“. Той ни е направил съучастници в Своето Възкресение. Ето защо в края на Пасхалната утреня ние казваме: „Христос възкресе и животът царства! Христос възкресе и мъртви повече няма.“
И сме разбрали самия Бог, защото сме се върнали към Него. И в Него – към всичко, което Той ни е дал по Своята безкрайна любов и милосърдие. Затова и пеем в Пасхалната:
Сега всичко се изпълни със светлина,
И небето, и земята, и преизподнята;
Да празнува всяка твар възкресението Христово,
В Него да се утвърждава...
Не ни лишавай от тази надежда, Чoвеколюбче!
Александър ШМЕМАН
