* Под маската на хапчето и скалпела се вижда гримасата на мързела и безсилието

Колкото и да е прискърбно, трябва да отчетем, че с времето числото на болните расте, като болестите все повече се усложняват. Усложняваме ги ние самите поради собственото си невежество, неадекватен на природните закони начин на живот. Затова няма кого да виним освен себе си.

За да може болният, независимо от какво заболяване страда, да оздравее и да не зависи от търговците на здраве, е необходимо да извърши голяма промяна в себе си. На първо място са му необходими знания: за процеса на живота, причините за болестите, методиките за лечение и пр. От тези знания той трябва да приложи най-доброто за себе си, а не сляпо да подражава някому или на нещо.

На второ място, трябва да са налице съобразителност, подплатена с много търпение и самонаблюдение. А това предполага още и аналитичен ум, решителност да се пребориш със стереотипите в медицината.

В резултат на самостоятелното търсене и провеждане на оздравителния процес ще се променят и личностните характеристики на болния. Това означава нова пирамида на ценностите, нов поглед върху битието и неговата цел, философско преосмисляне на живота въобще.

Без подобна промяна в светогледа, ценностната система и духовната нагласа за преодоляване на трудностите човек не може да разчита на стабилен оздравителен резултат. А другото е известно - върху лекарствените патерици болният не ще може да извърви трънливия път към оздравяването.

Оттук се е родила и изстраданата мисъл: „Няма нелечими болести, но не всеки болен иска да бъде излекуван.“

Защото ИСКАМ означава ДЕЙСТВАМ.