На всеки един от нас са дадени няколко хиляди дъха. Изразходим ли ги, физическото тяло престава да съществува. Дъхът се изразходва дори когато пазим пълно мълчание. Но се изразходва разумно, докато бръмчи лекичко в хармония с Вселената.

Най-великата садхана на задоволство и радост е, когато седим в любовта и светлината на собственото си същество. Мълчанието е последната благодат, която ни се дава, след като научим всичките космически уроци.

Съзерцанието е празник на нашето същество дори когато имаме неприятности. Чрез него постигаме успокоение. Спокойствието е тайната на дърветата и планините. Те не бързат да ускоряват процесите. Когато се къпете в лунна светлина, вие поемате от нейната енергия; когато се изкачвате в планината, подобно на козата, предизвикала земното притегляне, вие ставате тази планина. Те всички представляват жизненоважно спокойствие в неуловимо движение. Наблюдавайте природата и си позволете да бъдете трансформирани. Трансформацията е огънят на наблюдението. Спокойствието е дар на осъзнаването.

Останете насаме със себе си за двайсет минути. Бъдете безучастни, дайте възможност на любовта и светлината на безкрая да проникнат във вас. Позволете на болката да отмине. Пропуснете в себе си семплата благословия на своето същество. Позволете.

Мая ТИАГУРИ