* Йогите са постигнали най-изтънченото изкуство на себекултивиране, хармония , здраве и дълголетие

Днес системата йога намира своите последователи в почти всички страни по света, особено в Европа и Америка. И това не е случайно, защото съвременната наука обяснява древната практика за самоусъвършенстване и потвърждава огромното й значение за съвременния човек. Директорът на научноизследователския институт по йога в Бомбай Шри Йогендра пише: „Йогизмът е наука да се живее разумно, в добро здраве, да се живее дълголетно. За да се постигне това велико изкуство – науката за живота, трябва да се разгърне една обширна практическа система на себекултивиране, която да съчетае хармоничното развитие на телесните, умствените и психическите потенциали у човека,

за да го доведе до идеално физическо състояние и самочувствие.“

Свой научен анализ за тази уникална система прави и видният наш учен, чл. кор. на БАН, професор д-р Драгомир Матеев:

„Системата на йогите е проникната от разбирането, че човек става човек само тогава, когато се стреми към все по-високо съвършенство на своя организъм, на своето тяло, на своя дух. Когато се говори за системата на йогите, за техните упражнения, това значи да се обсъждат най-животрептящите въпроси на битието, на живота, младостта, на старостта и смъртта“.

И действително, предизвикват удивление постиженията на индийските йоги по отношение на тяхната жизнена практика, мъдрост и биологично издържан начин на разсъждение върху собствения жизнен опит. Те са изградили през вековете едва ли не

съвършени правила на своя живот.

В хармонично единство са съчетани усъвършенстване на тялото, ума, психиката и интелекта, спазването на определени нравствено-етични правила, рационално хранене, пълноценен сън, очистване на организма, контрол върху дишането.

Нека разгледаме съвсем накратко йогийските асани /пози/. Те имат дълбоко физиологическо въздействие и значителен формиращ ефект както върху мускулите, така и върху структурата на вътрешните органи. Характерното за тях е, че функционалното натоварване на мускулатурата се постига без недостиг на кислород, без загуба на енергия. Предизвиканото статично-силово /изометрично/ „съкращаване“ на мускулите, максималното разтягане на сухожилията и сухожилните възли води до силно дразнене на проприорецепторите в тях. Както показват изследванията, тази силна проприоцептивна импулсация достига едновременно до вегетативните центрове на хипоталамуса и мозъка и по този начин се усилва дейността на сърцето и на дихателния апарат.

Такъв вид функционално натоварване на мускулите, на техните проприорецептори, а чрез нях на вегетативната нервна система, на сърцето, кръвообращението и дихателния апарат не съществува при никоя друга система. Така прецизно и физиологично са разработени и останалите упражнения: дихателни, очистителни, за умствена концентрация, релаксация и пр.