* Водата стои в основата на всички биологични функции в организма

Водата? Ние сме свикнали с нея, толкова ни е позната, че трудно можем да си представим, че в нея се крие ключът към разгадаване тайните на живота. Ние не обръщаме внимание на факта, че животът е възникнал във водата. Забравяме, че ние самите сме една движеща се и мислеща ВОДНА СИСТЕМА. Но това като че ли е твърде характерно за човешката природа. В повечето случаи ние сме склонни да търсим истината далеч от нас, а в крайна сметка се оказва, че тя е около нас или в нас и толкова ни е позната.

Разсъждавайки за средството, което ще ни удължи живота, ние сме склонни да мислим, че то ще бъде нещо съвсем непознато, нещо твърде сложно и необикновено. И никога не сме търсили разковничето на успеха във водата. Защо именно водата може да ни дари с продължителна младост?

Ролята на водата в живия организъм.

В живия организъм водата е среда, в която се намират всевъзможни химически съединения. Тя е „вплела“ в своята мрежа всички жизнено важни биологични молекули – белтъчини, нуклеинови киселини – ДНК, РНК, въглехидрати, хормони, витамини и др.
Човекът, който откри света на „одушевената“ вода е Нобеловият лауреат за 1936 г. Алберт Снет-Джорди. Той пръв изказа идеята, че водните структури са извънредно важен елемент на живата система. Според него водата стои в основата на всички биологични функции. „Водата – твърди той – не е просто среда, а неотделима част от живата машина, структурна матрица на живота.“

Изучавайки повече от двайсет години процесите на мускулното съкращаване, той достига до извода, че свиването на мускулите е взаимна игра между водата и белтъчната молекула. Мускулните нишки можем да си представим като структури, които са изградени от последователни пластове от вода и белтъчини. По време на мускулните съкращения структурните прегрупирвания на водата причиняват структурни преобразования на цялата система и водят до скъсяване и удължавана на нишката в зависимост от биологичните условия. Следователно

двигателят на нашето движение е водата.

Водата е матрица, която определя строгата структурна организираност не само на мускулните нишки, но и на всички части на живота система. Тя е скелетът, който поддържа стабилни в пространството и времето всички молекулни образования на живата протоплазма. Стабилизацията на белтъчините се дължи на стабилизиращото действие на неполярните хидрати, които изграждат водната обвивка на белтъчната молекула, тоест на „кристализацията“ на водата, на удължаването на живота на водните микроструктури, които обгръщат белтъка.

Промените в състоянието на белтъка при топлинната денатурация, тоест на „топенето“ на микроструктурите от хидратната обвивка, са причина за настъпилата катастрофа.
Много са фактите, които говорят, че водата играе съществена

роля в поддържането на молекулната архитектура.

Белтъчните молекули не могат да съществуват при отсъствие на течната водна фаза. Всички биологични молекули, намиращи се в нормално състояние, трябва да бъдат „обвити“ от едно критично количество вода. Някои неполярни групи от биомолекулите имат интересната способност да образуват във водния слой около тях структури, които са сходни с кристалите на леда. По този начин те като че ли „циментират“ водата около спиралните си вериги и осигуряват своята стабилност.

Молекулната еволюция може би е избрала спиралната форма за много биополимери, тъй като единичните спирали, също и двойните спирални вериги на молекулите на ДНК, се вместват отлично в решетките на „леденоподобната“ вода.

Среда на процесите на обмяната на веществата.

Водата е средата, в която се извършват процесите на обмяната на веществата. Според руския биофизик К. Тринчер водата е „главното действащо лице“ в „театъра“ на метаболичните процеси. При обмяната на веществата тя претърпява различни структурни превръщания – от „течна“ водата преминава в състояние на „квазикристална“ вода и обратно. Тези пулсационни фазови процеси на вътреклетъчната вода, според Тринчер, са основната динамична функция на обмяната на веществата и всички специализирани функции на клетката са нейни производни.

Смазка в движещите се части.

Водните структури играят съществена роля в живота на човека и в много случаи са причината за неговата смърт. Водата, според Сент-Джорджи, действа като смазка в движещите се части на човешкото тяло. При разрушаването на нейните структури тя престава да предпазва от триене лежащите под нея триещи се повърхности, което води до неподвижност и затруднение в движението на човешкото тяло.

Разрушаването на структурните водни пластове в кръвоносните съдове или в сърдечната клапа биха довели до образуването на фибрин и оттук до тромбоза, а при попадане на фибринови гранули в сърдечните клапи – до разрушаване на сърцето. Следователно, трябва много добре да пазим структурата на водата.

Кичка МАНОЛОВА