
Здравословен живот » Храна и хранене
Вълновата и информационна същност на житото
Пшеницата е не само набор от балансирани и най-подходящи за човешкото тяло вещества, но тя е и носител на полева енергия и информационно поле (памет). Това се отнася особено за покълналото жито.
Защо?
При разграждане на белтъчините в пшеницата по време на покълване се създава голяма банка елементарни частици. Биополето на пшеничните зърна при прорастване притежават много плътна „колективна структура”, като индивидуалните полета на зърната се наслагват едно върху друго. Това колективно поле си взаимодейства с полевите структури на човека, и то много меко, дружелюбно, при което „се кърпят дупките и недостатъците на нашата полева обвивка”.
Единното поле на прорастващите зърна действа потискащо върху полетата на различни по своята жизнена програма паразити в нашия организъм, като освобождава нашето тяло от тяхната многобройна армия, която го атакува по всички посоки. Това колективно поле потиска изкривените полета на болните органи, създавайки предпоставка за оздравяване. С нарастване на това влияние (при многократна употреба на покълнало жито) болният орган започва да се възстановява.
Резонансно-вълновата структура на покълната пшеница стимулира резонансните контури на индивидуалните клетки на организма и едновременно ги настройва на резонансно-честотна характеристика на органа, към който те принадлежат. Така в крайна сметка се формира вътрешната здрава резонансно-вълнова структура на организма – нашето полево тяло, аура.
Забележителен е фактът, че ако кълновете на пшеницата се поставят върху болното място, болката утихва, а лечението е по-ефикасно.
Мъдростта на Изтока и християнството ни учи, че храната трябва да се приема с любов, след молитва. Само тогава тя ще бъде полезна, лечебна, ще ни развива физически, умствено и духовно. Информационната биоенергия на покълналото жито е заредена с вибрациите на любовта към света и новия живот. И този заряд от любов се вгражда в нашето информационно поле, насища го и го укрепва с доброта, радостна, жизнеутвърждаваща нагласа. Не случайно хлябът е издигнат в култ, присъства в Господнята молитва и ни е завещан от Христос като тяло Господне.
На нас не ни остава нищо друго освен да приемем с благодарност този дар – пшеницата, дошъл според мъдреците при нас от Космоса. Това се потвърждава и от факта, че досега не е открит, и сигурно няма да бъде открит, дивият прародител на пшеницата, както е при всички останали културни растения, използвани от хората за храна.