* Лекарят трябва да бъде абсолютно здрав, за да определи и най-фините нюанси на пулса

* Опитният диагностик различава 60 вида пулс и 360 показателя на организма

Пулсовата диагностика е възникнала на Изток, след това е получила развитие в Древна Гърция и Рим. В средните векове Авицена обогати античните традиции с опита на китайската пулсова диагностика и съдейства за нейното разпространение в Близкия и Средния Изток и Европа.

В средновековния паметник на тибетската медицина “Чжуд- Ши” /том 4/ този метод може би е разработен най-детайлно и оттам е известен вече като тибетска пулсова диагностика. Опитният диагностик определя 60 вида пулс и то само с помощта на чувствителните си пръсти, като различава 360 различни показателя на човешкия организъм. Или той слуша артерията като струна и резонатор на различни процеси в организма, вида на разстройствата и прогноза за хода на болестта.

За да получи тази квалификация, тибетският лечител се учи най-малко 20 години, преди да му бъде разрешено от специална комисия да лекува.

Подготовка на лекаря и болния.

Изисква се 24 часа преди изследването да се избягва всякакво напрежение, преяждане и недохранване, преохлаждане, безсъние, полови контакти. Споменатите ограничения са необходими, за да се определи безпогрешно един от трите основни типа пулс, с който човек се ражда и го има през целия си живот. Лекарят трябва да бъде абсолютно здрав, за да може да определи и най-фините нюанси.

ИЗБОР НА ВРЕМЕТО. Древните тибетци са смятали, че в човешкото тяло има три най-тънки канали на енергията: ро-ма, чжан-ма и ум-ма, върху които влияят космофизическите енергии на Слънцето, Луната и Пространството. През нощта пулсът е бавен и хладен, а денем е по-чест и топъл. Ето защо той се мери на разсъмване, когато рисунъкът на дланта е ясно различима и болният е в постелята си. Това е времето, когато глявната топлина на канала ро-ма и главната студенина на канала чжан-ма се намират в равновесие.

Методика за определяне на пулса.

Лекарят работи като в диалогов режим: варира силата на натиска и участъка на съприкосновението между възглавничките на трите пръста върху китката на лявата, дясната или двете ръце едновременно. Указателният пръст усеща само кожата, средният – мускулната тъкан, а безименният – костната тъкан така, че и в трите точки да се усеща пулсовата вълна.

Така лекарят поотделно определя състоянието на 12-те вътрешни органа, съобразявайки се с вродения пулс на пациента, сезонните и денонощните особености на биоритмите и накрая дава общото заключение.

Седемте удивителни видове пулс.

Те дават възможност по пулса на здравите хора да се предсказва миналото, настоящето и бъдещето – близко и далечно. Задълбочаването в това изкуство открива способностите на тялото да носи в себе си много ценни сведения за различни енергии, свързани с Космоса.

И днес възможностите на тибетската пулсова диагностика дават ценна медицинска биоинформация за състоянието на човешкия организъм и масово се използва от специалистите по традиционната индо-тибетска и китайска медицина. Сега този метод се прилага и в Европа, и в Америка. Така древният опит подава ръка на съвременната медицина в името на човека и неговото здраве.