* Умората, безсънието и натрапчивите мисли изтощават организма

Обикновено след някои психоемоционални преживявания спокойният по-рано и уравновесен човек става нетърпелив, раздразнителен, емоционално невъздържан

Сковаността в психичната сфера се предава и на мускулната система - появават се болки. И докато в обществото обикновено болният контролира поведението си, у дома, в семейна обстановка, напрежението донякъде спада, намалява контролът над емоциите, зачестяват проявите на избухливост и несдържаност.

Роднините на болния започват да чувстват неудобство при общуването с него, изказват своето недоволство. Създават се напрегнати отношения в семейството, което още повече влошава положението.

Най-незначителните дразнители изглеждат

прекомерни, от особено значение и предизвикват изблици на гняв.

На този фон нерядко се появява разсеяност, затруднение човек да се съсредоточи върху важни факти. Оттук идват честите оплаквания на болните, че паметта им е отслабнала, че не могат да помнят някои неща. В случая обаче по-скоро става дума за патология на вниманието, а не на паметта. Мислите приковават вниманието към един единствен въпрос, завладени са от една идея. За останалото няма нито време, нито сили и желание.

Раздразнителността и лесната възбудимост на неврастеника се съчетават с бързо изтощение, което предизвиква умора. Тя фактически е постоянна. Болните от неврастения трудно заспиват, събуждат се по няколко пъти през нощта, облени в студена пот от някой кошмарен сън.

Нерядко, след като легне да спи, неврастеникът продължително и настойчиво анализира събитията през деня, критикува действията си, строи планове за следващия ден.

Калейдоскопът от мисли завладява болния,

но рано или късно всички те се свеждат до основния проблем, който остава нерешен. След такъв тежък сън, който не донася чувство за облекчение и отпочиналост, болният става с разбита, натежала глава.

В хипостенния стадий умората се усилва още повече, като преминава в почти пълна апатия, безразличие към околната обстановка. Лошото самочувствие става постоянно, също както и тягостното чувство за собствена непълноценност. Стеснява се кръгът от интереси: „Всичко ми е безразлично, нищо не ми е мило“, „Никого не искам да видя“ - са нередки изказвания на неврастеника. Кръгът се затваря.

Лекарствата не помагат и не могат да помогнат. Тяхна единствена алтернатива е природолечението - хомеопатия, фитотерапия, психотерапия...

Анатолий РУХМАНОВ