Няма самостоятелни кожни болести. Сега, независимо от солидните медицински трудове на Петерс и Гамбъл, дерматологичната клиника много малко се занимава с общата циркулация, функциите на черния дроб и бъбреците, окисляването на тъканите и клетките. Тя се удовлетворява с много съвременния термин “алергия” и изпада в състоянието на “анергия”.

Сънят на съвременните дерматолози е много дълбок и спокоен.

Въпреки всичко пробуждането е необходимо. Нещастните болни, освободени от своята екзема, се обръщат по повод астмата към други специалисти, които се занимават с алергията на дихателните пътища.

Режисьори, декорацията се сменя, но нещастните актьори – болните – остават със своята екзема и със своята астма! Алергията остава!
Дерматологията е изпълнена с разсъждения. Много се говори за наследствени или придобити страдания, за нервни разстройства, за образуване на вътрешноорганични и тъканни утайки, за състоянието на хронична диатеза.

Но за капиляри не се говори, макар че дерматитите и дерматозите са преди всичко съдови явления; не се говори за бъбречна недостатъчност и за заболявания на черния дроб, препятстващи очистителните функции на тези органи и неутрализацията на отровните вещества, за ролята на черния дроб в дезинтеграцията на големите мускули в по-малки; не се говори за дефицита на дишането; не се определя величината на дишането /добро, средно или слабо/, дали е достатъчно клетъчното оросяване; не се говори за натрупването на метаболитите /отпадните продукти/ в клетките. Кожните лекари не удостояват с вниманието си натрупването на нормални и анормални метоболити, които затрупват кожните капиляри и ги запушват, блокират и по този начин нарушават цялата функция на кожата.

Всяка кожна болест е отделяне на метоболитите отвътре навън. Всяко кожно изриване е напрегнат стремеж на организма да се освободи от отровните, от вредоносните фактори.
Кожното дишане е първият етап, първият физиологичен клапан, непрекъснато открит, за да бъде опазено в пълна съгласуваност с бъбреците и белите дробове нормалното равнище на течния, минералния и газов състав на кръвта, лимфата и междуклетъчните течности.

Денят, в който Херба създаде първата дерматологична клиника във Виена в края на деветнайсти век, когато дерматологията се превърна в отделна доктрина, когато дерматолозите изгориха мостовете между медицинската клиника и клиниката на кожните заболявания, когато през цялото време нарастваше броят на лекарите-дерматолози, дерматологията бе осъдена на вековна изолация и на изгонване в света на мазилата, втриванията и пудрите.

В този ден истинското физиологично учение за организма като единно цяло беше отхвърлено.

Д-р Александър ЗАЛМАНОВ