Здравен център „Дар“

Здравен център „Дар“

Сайт за природолечение, духовно здраве и хармония

Начало

Животът не е проблем, който трябва да бъде решен, а реалност, която трябва да бъде преживяна.
Буда

Рубрики

Масажи

Масажи Масажи

Курсове

Курсове Курсове
За духа и за душата

За духа и за душата » Духовни ценности

Коледните празници: обичаи и вярвания

* Дълбокият философски смисъл на народните празници за постигане на вътрешна хармония и хармония между човека природата и космоса

В навечерието сме на едни от най-светлите и тачени празници – коледните. Те, както и останалите народни празници, обичаи и вярвания през годината, са ни завещани от нашите прадеди преди хилядолетия. В тях е втъкана дълбока символика, мъдрост, идеята за хармония и съвършенство... Доскоро българските обичаи, вярвания, обреди бяха една истинска загадка дори и за професионалистите, етнографите, които даваха и им дават различна интерпретация. Докато един българин с трайни интереси не само в областта на етнографията, историята, но и философията на Далечния Изток – Георги Велев, не ни изненада с гениалната си догадка, че всички годишни празници на нашия народ и свързаните с тях обичаи, са подчинени на една строга закономерност и ритъм –

ритъмът на вечния кръговрат на енергията КИ,

изразена в нейните две противоположности – ИН и ЯН. Това е и същността на източната, предимно китайска философия. Излиза, че прабългарите са били или източникът на тази философия, възприета сетне и от китайците, с които те са имали допир, или те и китайците са черпели знания от един и същ източник. Сетне тази философия е била дълбоко втъкана в нашата народопсихология, а в Китай е станала официална философска доктрина. “Нашите съвършеномъдри прадеди – казва Георги Велев – са подчинили целия живот на народа: празници, работа, хранене, музика, танци, облекло и т.н. на идеята за съвършенство, чиято непоклатима основа е ритъмът на ИН и ЯН в техния вечен ход.”

ИГНАЖДЕН. Този народен /и черковен/ празник се празнува на 20 декември. Според народните вярвания от този ден се брои народната нова или млада година. Според източната философия, носители на която безспорно са били и древните българи, това е денят, в който годишната ИН достига своя апогей /сравни с Еньовден или ЯНовден – апогеят на ЯН на 24 юни/ и затова е наречен още ИНяжден” или “ИНажден”. В този ден, според народните вярвания, природата “ИНясува”. С този ден Ки завършва своя годишен ход, за да го започне наново. Игнажден се приема и за начало на коледните празници.

КОЛЕДА. Този голям народен /впоследствие и християнски/ празник е на 24 декември и започва с тъй наречената Млада Коледа или Суха Коледа. Празненството се върти главно около коледарчетата момчета. В това време на годината движението на енергията КИ е стигнала своя Предел – време, когато енергията ИН е достигнала максимума на своята активност и минимум жизненост, а енергията ЯН – минимум на своята активност и максимум на своята жизненост. В тази светлина коледарите са символ на на свръхжизнения ЯН. А в какво се проявява активността на ИН? Коледарите като правило са млади, но женени мъже.

БЪДНИ ВЕЧЕР. Не случайно вечерята на празничната коледна трапеза се нарича така. Подреждането на самата трапеза също е дълбоко символично. Тя се прави на земята /пода/ - символ на ИН и вечер, когато слънцето, светлината ЯН е под нея, в другия край на земното кълбо. Сламата, която се слага върху пода, символизира ИН, тъй като е носителка на ЯН, житното зърно. Ястията са само постни –ИН, за да бъде всичко в хармония с този момент, и са 9 на брой. Защо? Числото 9 е символ на Предела и едновременно с това числов символ на “стария” ЯН, според “Книгата на промените” – най-философската китайска книга на древността. Ето защо най-възрастният мъж в дома, който е адекват на прастарата мъжка сила ЯН, е най-главното обредно лице. Той тържествено запалва Бъдника /вероятно съкращение на “бъдни” и “ки”, тоест “бдяща Ки” - Георги Велев/, той прекадява трапезата и всички помещения в къщата и пр. И в същото време запаленият огън от мъжа ЯН се поддържа от жените ИН.Тази тяхна грижа е в хармония с отрицателната, женската ИН. Те създават онази ИН-среда, за да бъде проявена ЯН-жизнеността на Млада Бога, чийто синоним е огънят.

Датата 25 декември, когато се чества Рождество Христово, също носи своята древна символика. “Книгата на промените” отбелязва, че числото 25 е символ на Небето, тъй като е получена от сбора на неговите нечетни цифри – 1,3,5,7 и 9. В същото време Младенецът /символ на ЯН/ започва своя път на възходящата си активност, както и свръхжизненият ЯН от момента на Предела. Тук ясно личи стремежът да се уеднаквят основните идеи на древните българи и новата християнска религия. Този стремеж, между другото, важи и за останалите народни празници, съвпадащи с черковните чествания.
На Коледа не се извършват почти никакви други обреди с изключение на общоселското хоро – това е същото движение на мъже и жени в света на човека, каквото е движението на ЯН-ИН в природата.

Сурва, Сурва – дълбоко осмислена философия на Битието

Сурваки, 1 януари, народен празник, /и черковен празник: Обрезание Господне, Св. Василий Велики / е един типичен български обичай, който не се среща другаде и е логичен завършек на Коледните празници. Неговият смисъл е пожелание за здраве и благополучие през цялата година. Сурвакането се извършва от малки и големи сурвакари, като големите са само ергени за женене. Нека надникнем по-дълбоко в този толкова тачен наш обичай.

Празникът Сурваки не е нищо друго освен Сурова КИ. С други думи, наново започва движението на вечната КИ в нейния годишен кръговрат и в това е смисълът на този празник. Това движение се изразява във вече започналата активност на ЯН, която се проявява в ИН-средата, зимата, студеното, тъмнината. Затова той започва с вечерята, която се нарича бъдник. На нея не се яде блажно – символ на ЯН.

Рано сутринта на Нова година сурвакарите сурвакат домашните, а след това излизат навън при комшии, познати близки.

Сурва, сурва година,

Весела година.

Голям клас на нива,

Червена ябълка в градина,

Жълт мамул на леса,

Голям грозд на лоза,

Пълна къща със коприна.

Живо, здраво до година,

До година, до амина!

Тук отново се срещаме с числото 9 – броя на редовете. Със сурвачка се потупва по гърба и главата – тези части на тялото са ЯН, който трябва да се “влее” в тялото в унисон със започващата ЯН активност в природата в противовес на все още мощната отрицателна ИН. Самата сурвачка е от дряново дърво с подходяща украса. Всичко това също не е случайно. Дрянът е дърво, което първо цъфти през пролетта. По принцип дрянът е свързан с елемента Дърво. Кората на дряновата пръчка е червеникав – символ на елемента Огън. Цветовете на дряна са жълти – елемент Земя. Бялата панделка на сурвачката е символ на елемента Метал, а сушените сливи върху сурвачката символизират елемента Вода.

Елементите или стихиите Дърво, Огън, Метал и Вода символизират четирите сезона, съответно Пролет, Лято, Есен и Зима, като Земята или петата стихия е средата, мястото, където се осъществява взаимодействието им. Ето колко много информация съдържа невинната на пръв поглед сурвачка.

Сурвакарите винаги се даряват с краваи и това го правят жените. Така жените доказват своето високо равнище на активност, активност на ИН, но в същото време дават дължимото на зараждащата се активност на ЯН /момчетата, мъжкото, положителното , топлото и пр./ - в пълно съответствие с моментното състояние на КИ енергията и нейните прояви ИН и ЯН.

И така, СурваКИ е празник на началното КИ /сурово КИ/ в нейния вечен годишен кръговрат. Мъдрите древни българи са знаели и разбирали законите на макрокосмоса-Вселената, и тяхното отражение в микрокосмоса – Човека. Това е само част от техния мироглед, дълбоко проникнал в народностния мироглед, бит, култура на нашия народ и изразен чрез народни вярвания, обичаи и празници.

 

Изпрати на приятел

Полетата, отбелязани с *, са задължителни за попълване.

Попитай „Дар“

Полетата, отбелязани с *, са задължителни за попълване.

Още статии от „Духовни ценности“

Всички статии по темата

 

Новини

Здравен център „Дар“
РАБОТНО ВРЕМЕ 
Гонг медитация в Здравен център „Дар“
в петък (8 декември) от 19:15 до 20:30 ч. 
Курс по Йога
всеки понеделник и сряда от 18:30 часа 
Даваме зала под наем
за йога, семинари, лекции, курсове, презентации, др. 

Календар

КОЛЕДНИТЕ ПОСТИ За постите

Ноевмври 2017 декември 2017 Януари 2018
понеделниквторниксрядачетвъртъкпетъксъботанеделя
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
  • Няма данни за месеца.

За лунния календар

Издателство

book-cover book-cover book-cover book-cover book-cover book-cover
Aдрес на Здравен център „Дар“: София 1000, ул. „Д-р Г. Вълкович“ 6, тел. 02/ 986-75-09 и 986-31-08, email: info@dar-center.com

© 2017 Здравен център „Дар“ Всички права запазени.

Този уеб сайт е създаден от Димо Димов (dimodi). Дизайн: Здравен център Дар.