“...Господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и наситя с тор, и ако даде плод, добре; ако пък не, на следната година ще я отсечеш.” /Лука 13:6-9/

Иисус каза на народа една много кратка притча за смоковницата. Последната за Божия изпит за хората. Светиите, ангелите и всички искрено вярващи и добри човеци молят Господа за смоковницата – символ на човечеството: “Остави я тая година!”

Смоковницата не дава плод. Плодовете на любов и мир. Милосърдие и братство. Истина и свобода. Плодове, с които да нахраним гладните и да облечем сиромасите. Да изцелим раните. Да насърчим отчаяните. Всеки се е затворил в пещерата на егоизма си. Потънал е в мрака, уплашен от глад и мизерия. Болести и отчаяние.

Първо, трябва да бъдем “обкопани”. Това е страданието. “Мотиката” се забива дълбоко в живота ни. Боли. Почвата е спечена в сърцата ни от страха за утрешния ден и изолирането ни от човеците.

След това трябва да бъдем “наторени”. С Божията любов и истина. И тогава ще започнем да даваме изобилни плодове.

Мнозина са болни. Жадуват за здраве. Едно безплодно сърце, един студен и безлюбен живот не могат да донесат здравето.

“Бог е любов и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог пребъдва в него” – възкликва св. ап. Иоан. А там, където е Бог, там е и радостта.

Иначе ще бъдем отсечени и хвърлени в Космически огън, който не гасне.

Тимотей МИХАЙЛОВ