Чесънът е едно от растенията, които се използват за храна и лекарство от най-древни времена. Счита се за храна на столетниците. Притежава някои азотосъдържащи вещества, витамините В, С и D, ферменти, хормонално действащи вещества, холин, голяма гама от минерални вещества. Особено е мястото на фитонцидите в него, както и на две антибиотични вещества – алицин и гарлицин. Специфичната му миризма идва от етеричното масло, в състава на което влизат различни полисулфиди.

Нашата народна медицина отдавна прилага чесъна против атеросклероза, като противоглистно и бактерицидно средство при някои стомашно-чревни инфекциозни страдания. Растението се използва против високо кръвно налягане, като пикочогонно средство и при астма. За целта скилидките от една глава се обелват, счукват се, след което се разбиват с 200-300 г кисело мляко, остават се да престоят една нощ и се изяждат на 2-3 пъти на следващия ден.

Употребява се още срещу главоболие – обелена скилидка се счуква на каша и се налага върху челото и слепите очи. Лапи от чеснова кашица се слагат против краста, косопад, кел, пърхот и за растеж на косата. Скилидки чесън, сложени в ноздрите, са отлично профилактично средство срещу грипа. Добри резултати има и при проблеми със слуха. Ушният канал на болното ухо предварително се смазва със зехтин или олио, след което в него за през нощта се слага обелена скилидка чесън с подходящ размер. Ако спането с чесън в ухото е възпрепятствено по някаква причина, то същата процедура може да бъде проведена и през деня.

Трябва да се знае, че употребата на големи количества чесън е вредно. Той е противопоказан при гастритни, язвени и колитни заболявания на стомаха и червата.