Достатъчно е казано за вредата на отровата, породена от гнева, но не по-малко са вредоносни отлаганията на озлобяването. Често то произтича от невежеството и започва от най-малкото недоволство и така нараства кълбото на озлобяването. Най-добрите сили се оказват отровени и на празното пространство започват да растат плевели вместо прекрасна градина.

Трябва да се каже, че излъчванията на злобата са много силни и проникват надалече. Това в еднаква степен важи и за земния, и за Надземния Свят. Яркият гняв е като черна мълния, но самоозлобяването е като отровена храна.

Злобата е подобна на ръждата. Невъзможно е да се пребивава във злоба, без да бъде отровено съзнанието. Не само телесната отрова, но още по-пагубно разлагане се внася от злобата – от нея се състои по-голямата част от космическия боклук.

Злобата допуска и чумата, и проказата. Злобата превръща мирното огнище в свърталище на змии.

Трябва да се избягват гнева, злобата, завистта, ревността, раздразнението. И обратно – необходимо е да се развиват добрите чувства и доброто разположение на духа, което е необходимо не само за поддържането на моралното, но и на физическото равновесие.